Психична експлозия на екстаза
От Даниел Троев
В практиката си често се срещам с хора, преживяващи тревожни състояния, стрес и съпровождащите ги телесни симптоми. В тези случаи фокус на срещите ни е
първо - хората да разберат, че могат да управляват своите състояния - емоции, чувства, усещания, и второ - да се научат как да го правят, когато поискат.
Така човек спира да бъде марионетка на обстоятелствата и все повече започва да преживява желаните от него състояния - спокойствие, вдъхновение, удивление, чувство на любов, усещане за лекота в душата.
Тръгвайки по този път, човек може да открие различни помощници в ежедневието си - едно цъфнало цвете, повей на вятъра, случайна усмивка, пеещо птиче, закачлив слънчев лъч. Това могат да бъдат врати към желаното, защото светът очаква нашето пробуждане.
Вървейки по улицата, усещам мириса на цъфнало дръвче. Моментална промяна в психофизиологията ми ме прави друг. Връхлитат ме спомени за понятието "Моно-но-аваре".
За милисекунда ставам японец, чувстващ запечатания в душевността ми принцип на преклонение към всеки миг, ценността и преходността му като част от неспиращия процес на живота.
Асоциациите ми преминават през всички прочетени хайкута; образи и рисунки, слушани дзен истории; всичко се преплита с визуалната информация, настъпваща през очите ми. Чашата на когнитивния екстаз е препълнена.
Оставям се да усещам, да приемам.
Монотонността на навика и злободневната автоматика е прекъсната. Преминал съм изхода от мисловните шаблони към нови светове. От съзнанието на био-робот съм възстановил осъзнатостта. Тръгвам през нищото с всичко. Слизам по стълбата на съзнанието от алфа към делта нивото - пространството на инсайтите. Вдишвам и пулсът се увеличава.
Затварям очи. Жив съм. Усещанията възстановяват плътността и блясъка си. Разбирам, че допреди малко съм чувал механично, а не осъзнато. А сега всеки звук - хора, природа, машини, добавят ново измерение на вътрешен мир. Покой и за момент изчезвам, присъствието ми се увеличава и следващата стъпка ме води към единението.
Полето на съзнанието излиза от точката си зад очите и обгръща хоризонта. Всеки мирис е нещо познато. Освен пространствено, се разширявам и времево. Миналото и бъдещето се обединяват в точката на настоящето. Емоциите възвръщат силата и първичността си.
Сгъстяват се спомените и от тях потича нектар, разливащ се по цялото тяло. Започва трептене. Софтуерния взрив стимулира хардуерни промени. Осъзнаваш невропластичността в действие. От мозъка импулсите слизат надолу по всички системи – настъпва прилив на сили.
Настъпващата през отворените сетива информация стимулира отделянето на допамин и други хормони на щастието. Усещането ми се усилва. Вниманието става толкова интензивно, че вътрешния ми критик и представата за граници изчезват.
Оставам само аз - чисто внимание, сливащо се с всичко. Еуфория от преоткриването на опорната точка на битието. Просто присъствам. Опъната струна, струна, от която извира хармоничната музика на вселената, утвърждаваща живота.
Още интересни статии на автора може да откриете в неговия блог.
