цветно

Раждай, докато си още млада

Снимка: pixabay.com

Ще започна тази тема с едно съкратено въведение от лична история. Да кажем, че е измислена. Лили е жена с кариера за пример. Професионално удовлетворена е и на вид доста самоуверена дама, но в миналото ѝ е имало събитие, което я е направило уязвима. Тя е имала нещастно детство.

Бащата ги напуска, когато тя е на 1 година, а майката умира след тежката диагноза рак в терминален стадий, когато е на 4 години. Затова Лили решава, че цел номер едно в живота ѝ ще е да има деца, за да осигури щастливо детство и на себе си, и на тях. Търси подходящия партньор, омъжва се, забременява, ражда. Животът ѝ се нарежда точно по план, докато не осъзнава, че мрази децата си. А никой не ѝ е казал, че не е задължително да имаш деца, за да си щастлив.

Децата не са смисълът на живота и не са се появили, за да се чувствате значими. Живеем за свое удоволствие и не е зряло, и е несериозно да прехвърляме отговорността за личното си щастие върху друг, а още по-малко върху бебе. Сами дефинирате ритъма на ежедневието си.

Може да сте класическата майка-домакиня, която сменя памперси по цял ден и се разведрява, гледайки сериали и сутрешни токшоута. Може да сте кариеристка, която работи по 12 часа на денонощие за авторитет и пари. Може да сте свободолюбив дух, който иска да обиколи целия свят. Може да сте артист, който се интересува само от себе си.

Сами решавате кое ви кара да се чувствате пълноценни, защото думата жена не е стигма, не е набор от правила, които, ако не спазваш, ще те отпишат от редиците.

Казват, че да следваш призванието си е усилие, защото много хора се страхуват от въпроса: "Какво искам аз". Мислят си: "Какво е адекватно да направя", "Как да не се изложа и да не ми се надсмиват", "Как да направя хората около себе си щастливи".

Ето защо заключения от типа: "Време ти е да имаш деца" и "Раждай, докато си още млада", които са глупави, но пък приети за общовалидни, носят толкова нещастие. Просто защото не всеки може да ги изпълнява. Не всеки е роден и способен да бъде родител. Не всеки ще се чувства щастлив в тази роля. Идиотщина е да имате деца само заради възрастта си. Идиотщина е да имате деца, само за да затворите мърморещата уста на общественото мнение.

Общественото мнение е като паяжина от предразсъдъци, която атакува страховете ти, че не си достатъчен и си безсмислен, докато не те оплете. Но един ден ще осъзнаеш, че не всички семейства с две деца са доволни от живота и не всички стари моми с котки са нещастни. Това е ограниченото и консервативно мислене, с което е време да се разделим.

Нашата Лили не бива да се чувства сбъркана, защото предпочита работата пред децата, а много други жени не бива да се чувстват зле, защото осигуряват домашен уют на мъжа и децата си, вместо да работят.

Семейството може да е точно толкова прекрасно, колкото и професионалните постижения. Зависи изцяло от личната нагласа и дали сме се научили на уважение спрямо избора на другите. Дали мозъкът ти може да допусне, че щастието от появата на твоето бебе е еднакво с щастието на писател, издал първата си книга?

Нормално ли е и като възрастни да определяме кое е по и кое най, за да се подценяваме и да се нападаме? За да сме враждебни помежду си все едно има някакъв съвършен пиедестал, а ние се бутаме като говеда да се качим отгоре и да засияем с ореол на възвишеност и безпогрешност.

Възможно ли е да си въобразим, че не сме родени да се състезаваме и няма такова нещо като финална права. Нека за секунда всички станем мечтатели и си представим, че финалната права не е статична, а се мести непрекъснато. Че взимаме решения, имаме постижения, проваляме се, а тази крайна спирка винаги е на различно място.

И нито майчинството, нито каквато и да е професия са перфектният свят, който може да се протегнеш и да хванеш. В движение сме и така трябва. Имаме различни цели, визията за успех на един не е приспособима към визията за успех на друг. И няма ултимативен успех.

Но това е все още илюзия. Все още танцуваме в ритъма на This is a man’s world, който преди е доминирал с бой, а сега доминира с манипулация. Раждай, докато си млада е стереотипния начин на мислене от едно време, който ни разделя и според пола определя задълженията ни към света. Не е ли време това да приключи?

Мисъл на деня