Рене Карабаш: Книгите, които ме промениха
Истински артист - така най-кратко може да представим Рене Карабаш (Ирена Иванова), която е поет, писател, преводач, режисьор, актриса... Или както тя самата се представя "Заставам права. Езикът ми високо е люлян от вятъра."
Рене, заедно с поета Илиян Любомиров (Августин Господинов), режисьора Лъчезар Аврамов и сценариста Димитър Стоянович, е инициатор на Творческата академия "Валери Петров", която бързо се превърна в сериозен фактор на българската литературна сцена.
Карабаш е създател и на театралното ателие "Експериментика", в което "забърква" постмодерен микс от театър, инсталации и още нещо. За да разберете кое е това "още нещо", просто гледайте поне един от авангардните й спектакли.
Няма да сгрешим, ако кажем, че Рене е най-награждаваната актриса в България за 2016 г. За главната си роля във филма "Безбог" тя получи следните призове: "Сребърен леопард" за най-добра актриса от филмовия фестивал в Локарно; "Сърцето на Сараево" за най-добра актриса от филмовия фестивала в Сараево; "Алуминиев кон" за най-добра актриса от филмовия фестивал в Стокхолм; "Златна роза" за най-добра актриса от филмовия фестивала "Златна роза".
А за да усетите напълно многопластовия талант на Рене Карабаш, задължително прочетете дебютанта й стихосбирка "Хълбоци и пеперуди" (ако вече не сте го направили) или постете личната й страница irenkarabasheva.wixsite.com.
Книгите, които промениха Рене Карабаш:
1. "Моето опяване" от Дулсе Мария Кардозо
Рене: "Когато някой ме попита коя е любимата ти книга, без да се замисля казвам "Моето опяване". Книгата е написана в т. нар. "поток на съзнанието" и не ти оставя време да си поемеш въздух. Няма точки, с които да си починеш. Размята те като удавник напред и назад, до самия си край, откъдето всъщност започва. Искам романът, който пиша в момента накрая да ми хареса толкова, колкото тази книга. Това, което се промени в мен след като я прочетох, е стилът ми на писане. Силно повлияна съм от "потока на съзнанието". Нормално – препрочитам "Моето опяване" всяко лято. А книгата е истинска зима. Твърде човешка, за да бъде подмината. Препоръчвам."
2. "Позор" - Дж. М. Кутси
Рене: "С тази книга ме срещна курсът ми по Южноафриканска литература в Западния католически университет в Анже, Франция. После тя беляза целия ми престой там. Имах времето и късмета задълбочено да анализирам книгата с помощта на своя преподавател, с който бавно я разкостявахме глава по глава няколко месеца. Накрая, когато гледах и филма с Малкович, вече бях сигурна, че чета един необикновен шедьовър, който ражда и други шедьоври след себе си. Никога няма да забравя как героят на Малкович занесе последното куче – единственият му приятел, за да го умъртвят. Метафората на кучетата в историята за мен е удивителна и така премерена. Все пак Кутси е най-награждаваният днес жив писател на планетата (с Нобелова награда за литература през 2003-та). Накара ме да погледна от другата страна на нещата в дълбочина."
3. "De Profundis: Глас от бездната" от Оскар Уайлд
Рене: "Тази книга събира писмата на Оскар Уайлд до неговия любим, заради който влиза в затвора. Писмата са писани по време на престоя му там и са откровен разказ и признание на слабостите на един човек и положението, в което може да изпадне, заради една любов. Смирението и надеждата му накрая ме озариха. Вярата, че двама души могат да се срещнат отново за първи път. Без миналото, голи, само по имена. Промени ме именно с това - винаги да виждам светлината зад решетки."
4. "Изкуплението" от Иън Макюън
Рене: "Майсторски разказ за грешката на едно малко момиче с богата фантазия, което преобръща живота на сестра си и нейния любим с една лъжа, която се опитва да изкупи цял живот. И то как… Чрез силата на литературата, с която дописва една друга тяхна възможна история. Ако не друг, то аз като читател й простих. Мисля, че именно това е била нейната цел – да накара поне читателите да простят на малкото момиче грешката, направена на прага на детството и юношеството."
5. "Любовникът" от Маргьорит Дюрас
Рене: "Дюрас ми действа като опиат. Когато завърших "Любовникът", дълго време не се разделях с книгата. Тази любовна обреченост, за която пише във всяка своя книга, е обречеността на цялото човечество. Обречеността на раздялата, на неизживяното. После прочетох останалите й книги, докато не стигнах до романа "Очи сини коси черни", на който направих сценична адаптация и който ще поставя в края на месец март тази година на сцената на театър "Възраждане". Живея в този роман от две години и е време да докажа на хората, че любовта всъщност е възможна. No matter what."
6. "Четецът" от Бернхард Шлинк
Рене: "Това е една от книгите, за които се сещам, когато някой ме накара да му препоръчам книга. Първо гледах филма, после прочетох книгата. Разказът на Шлинк за мен е гениален. За да кажа какво ми харесва в нея, трябва да разкажа сюжета на книгата, а ми се иска да не убивам изненадата в хората, които не са я чели, а искат да я прочетат. Ще кажа само, че това е история за едно малко, много малко камъче, което обръща колата и десетки животи отиват по дяволите. Разбира се, докато колата се обръща се случва една голяма и много истинска любов между двама души и литературата между тях като посредник."
7. "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков
Рене: "Тази книга разкъса сърцето ми. Имах чувството, че чета новела за баба ми. За някой мой много близък човек, поставен в нищетата. Баладата за Георг Хених преди всичко ме убеди в смисъла и висотата на правенето на изкуство. Сякаш Пасков ми каза отгоре "върви напред, на прав път си". Би било толкова хубаво малко по-рано да осъзнаем, че когато творим, трябва да творим сякаш го правим за Господ. Без никой да ни вижда."
8. "Парфюмът"от Патрик Зюскинд
Рене: "Най-сетивният разказ, който съм чела. Този роман ме накара да помириша освен хубавия, и лошия мирис на литературата. Ако някой ме попита как мирише литературата, бих отговорила, че мирише на "Парфюмът". Сцената с раждането на главния герой еднакво ме впечатли и отблъсна. Изумително е как майсторството на писателя Зюскинд може да те превърне в един огромен ходещ нос. Мисля, че това, което ми даде тази книга е детайлността в писането ми и постоянния стремеж да събуждам сетивата на хората с това, което пиша и режисирам."
9. "Безкраен празник" от Ърнест Хемингуей
Рене: "Пристрастна съм към тази книга, защото много ми напомня на времето, в което откривах Париж. За мен това беше един безкраен празник, от момента, в който стъпих във Франция. В този роман Хемингуей, ненатрапчиво, без много прилагателни, но увлекателно разказва за живота си в Париж, за преживяванията си с Фицджералд, Гертруд Щайн и други творци от неговата епоха. Понякога, когато ми залипсва Франция и искам да се върна мислено там, отварям "Безкрайния празник". Същото можете да направите и вие. Ако пък не ви се чете книгата, а искате да се разходите из улиците на Париж, гледайте филма Уди Алън "Полунощ в Париж", но все пак книгата винаги е за предпочитане.
10. "Пяната на дните" от Борис Виан
Рене: "Фантастичен свят, на който безусловно вярваш, без да намираш нищо странно в това, което виждаш. Една трагедия, описана като красиво цвете. Борис Виан е един от любимите ми писатели. Стилът му на писане е неповторим. Искам и аз да пиша така! Винаги бих полетяла с някой от облаците му. А когато ми се случи нещо не толкова приятно, виждам как стените бавно се приближават към мен и за това, което виждам е виновен единствено той."
11. "Опасни връзки" от Шодерло дьо Лакло
Рене: "Романът първо ме впечатли със своята епистоларност. Умението да развиеш една не толкова проста история в дълга кореспонденция от писма между двама души, които са решили да се надиграват в любовта. Историята в романа показва докъде може да стигне тази игра и какви пагубни последствия ще донесе. Тогава ясно си дадох сметка, че любовните игри са точно толкова интересни, колкото и опасни, и че това, което сами си направим, друг никой не може да ни направи. Препоръчвам и филма "Опасни връзки" (1988) по случайност и той с Джон Малкович. Направете и на него един топ десет на книгите, които са го променили, може някъде да се уцелим."
