Роберт Леви: Книгите, които ме промениха
Поет с китара и заклет последовател на хипи движението - така най-кратко може да представим Роберт Леви, който завършва "Българска филология" и "Културология" в СУ "Св. Климент Охридски".
През годините Роберт сменя множество професии - бил е работник в строителството, оператор на ЕИМ, преподавател, журналист, редактор, сценарист, режисьор...
Той е автор на поетичните книги "Един от върха на иглата" (1999), "Вавилон" (2006) и "Дромомахия", която в момента подготвя.
Роберт е написал и над 50 сценарии за документални филми, а с групата си "Лоши комшии" записва албума НЕОН, в който повечето песни са по негова музика и текст.
Част от книгите, които промениха Роберт Леви:
1. "Лаконично небе" на Иван Пейчев
Роберт: "Стихосбирка, която ме разтърси из основи и коренно промени начина ми на писане и на възприемане на поезията. След нея вече четях различни поети от тези, които четях до тогава."
2. Стихотворения от Александър Вутимски
Роберт: "Струва ми се, че томчето беше "Избрани произведения" от 1979 г.– от тогава се сдобих с пълно събрание на съчиненията му, но помня, че съставител беше професор Божидар Кунчев. Още една поезия, която ми е повлияла сериозно.
След Иван Пейчев и Вутимски нямах проблем да преоткрия Фотев, Далчев, Борис Христов и да започна да възприемам съвременната българска и чуждестранна поезия по нов начин."
3. "451 по Фаренхайт" от Рей Бредбъри
Роберт: "Имам чувството, че благодарение на тази книга започнах да осъзнавам какво е тоталитарна система. Самата идея да унищожиш книгите, за да можеш да контролиращ бездушна маса ме потресе."
4. "По пътя" от Джак Керуак
Роберт: "До ден днешен съм хипар (май повече битник) и по някакъв странен начин продължавам да живея в 60-те години. Но всичко започна с тази книга.
След това към нея се добавиха "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг, "Едно сомбреро пада от небето. Чудовището Хоклайн" на Ричард Бротиган, "Параграф 22" на Джоузеф Хелър."
5. "Бог знае" на Джоузеф Хелър
Роберт: "Струва ми се, че станах вярващ и юдаист след тази иронична, насмешлива книга, която показваше по един съвсем различен начин взаимоотношенията на човек с Бога."
6. "Крила над черната шахта" от Алън Гинзбърг (превод: Владимир Левчев)
Роберт: "Още една стихосбирка, която ми оказа огромно влияние – не като начин на писане, а като своеобразно виждане за света и свободата."
7. "1984" от Джордж Оруел
Роберт: "Книга, която те разтърсва. Показва ти свободата чрез отсъствието й. Ако "451 по Фаренхайт" открехна вратата, то "1984" направо срути стена. След тази книга вече нямах съмнения относно света, в който живея.
Към тази книга съвсем естествено се добавят "Ние" на Замятин, "Покана за екзекуция" на Набоков, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Портокал с часовников механизъм" на Бърджес."
8. "Хобит" (още във врсията "Билбо Бегинс или до там и обратно"), "Властелинът на пръстените" и особено "Силмарилион" от Дж. Р. Р. Толкин
Роберт: "Сравнително скоро двадесетгодишната ми дъщеря ме попита: "Тате, кога ще пораснеш?" Въпросът й не е коректно зададен. Да създадеш един цял нов свят с цяла нова митология и всичко това, за да разкрие как и най-обикновените земни същества трябва да се борят за свободен и красив свят – безценно! Това далеч не е всичко, заради което обичам книгите на Толкин, но ми е ужасно трудно да го формулирам."
9. Цялата поредица за "Светът на Диска" от Тери Пратчет
Роберт: "Дъщеря ми може и да ме пита кога ще порастна, но на нея са й обяснявани глобализацията, икономиката, журналистиката, еманципацията и какво ли още не чрез романите от тази изумителна поредица. Трудно ми е да назова любима книга от нея, може би "Петият слон"."
10. "Самотни състезания" от Димитър Паунов
Роберт: "Всъщност, това томче от 1986 г. съдържа два романа – "Малки състезания" и "Самотният пътник за Берлин", които аз познавах от много преди това, когато бяха излизали като самостоятелни книги.
"Малки състезания" познавах още от първата им публикация в списание "Съвременник". Това са кратки романи, които ми показаха първо, че на български може да се пише истински модерна проза, и второ, че български писател може да напише истинска критика на социализма. И всичко това така, че да остави читателя без дъх – понякога от смях, понякога от печал. Препрочитам си ги и до ден днешен."
11. Съчинения в два тома от Цветан Стоянов
Роберт: "Бях чел едно-две негови есета, като осбено ме беше впечатлил диалогът "Китайска хроника". След като си купих двутомника, разбрах, че българската култура може да притежава истински европейски размах, да излезе от своята провинциалност. След този двутомник никога вече не мислех родната си култура като малка и провинциална."
12. Поредица от книги по културна и социална антропология
Роберт: "Те определиха професията ми, която обичам, и онова, което ме вълнува до ден днешен. Първите ми книги по антропология бяха на руски – "Символ и ритуал" на Виктор Търнър, "Нуерите" на Евънс-Притчард, "Структурна антропология" на Клод Леви-Строс. Купувал съм ги от руските книжарници преди 1989 г. След това на български се появиха "АВС на етнологията" и "Идеи в културологията" – важни книги, които насочиха много студенти към антропологията. От тогава у нас са издадени и други важни книги по антропология."
13. "Социалният атом" от Марк Бюканън
Роберт: "Тази книга ме запозна с научното направление "Физика на обществото" и даде нов тласък на научните ми идеи, както и нов поглед към обществото въобще. Оттогава прочетох много други книги по темата (за съжаление неиздадени на български) – книги на Филип Бол, на Серж Галам и др."
