Романтик
Той е с усмивка като къдрица на лицето,
небрежен, небръснат и бронзов, с руси очи,
до края на август, в които се плиска морето,
а през декември - хала девет бала и нещо бучи.
Той не носи багаж – само раничка малка и тясна,
късо спортно яке, срещу лятна буря и хлад,
чифт очила, една шапка, направо ужасна,
евтин сандвич, срещу острото чувство на глад.
На брега квартирува, спи под някой чадър на райета
разговаря с вълните или с някоя чайка сама…
Всяка сутрин го буди на талази от пяна морето
и кафето, което носи в джоба на едри зърна.
Гларус плажен – ще го видиш небрежен, самотен,
но с усмивка, която неприкрита лежи под мустак –
да обича морето е с присъда на „доживотен”…
и жената, чиято снимка носи в протрития сак.
Тъй сезон след сезон броди той по брега и не спира,
чак докато угасне всяко стръкче зелена трева.
Вярва силно, знае – има там, Горе, някаква сила
и отново ще срещне пак онази фатална жена.
Автор: Виолета Бончева
