цветно

Росен Кукушев: Книгите, които ме промениха

Снимка: личен архив на Росен Кукушев

Поет и историк - така най-кратко може да представим Росен Кукушев, чиято поезия е преведена на английски и арабски езици. Първата му стихосбирка "Вдъхновения и унищожения" излиза от печат през 2012 г. В момента подготвя втора книга със стихове - "След опиянението".

Росен завършва "Международни отношения" и "Арабско общество и култура" в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е по "Нова и съвременна история".

Книгите, които промениха Росен Кукушев:

1. "Характери" от Теофраст

Росен: "Фрагментите в тази малка книжка, написана преди повече от 2000 години, представят в синтезиран вид почти всички характери с отрицателен знак, които може да срещнем и днес: от простака и угодника до злословеца и користолюбивия. Може би защото се движи свободно между различни жанрове на античната литература и стилът е стегнат и свободен, "Характери"-те е толкова близка и до нашето съвремие, а и до модерната литература."

2. "Диктаторите" от Костас Варналис

Росен: "Прочетох тази книга, когато бях на десет години, но това съвсем не беше детска литература. С много ярък език и в художествена форма е пресъздадена историята на римските императори, изпълнена с предателства, убийства и политически интриги. Определено ми помогна да разбера по-добре и без излишни илюзии някои моменти от историята, а и събития и явления от съвременната българска и световна политика."

3. "Книга за българите" от Петър Мутафчиев

Росен: "Книга за българите" е некласическа историческа книга, написана от историк. Посветена на средновековната българска история и формално проследяваща първоначалния период на възникване на българската държава, същината й далеч надхвърля формалното изложение на факти и събития, а разглежда в дълбочина народопсихологията, връзката между култура и история, религия и самосъзнание и много други теми. За мен прочитането на тази книга беше доказателство, че знанието изисква много повече от бързо и количествено натрупване, а преди всички е усилие, търпение и внимание към детайлите."

4. "Дипломацията" от Хенри Кисинджър

Росен: "Не споделям много от възгледите на Кисинджър като политик и анализатор. В същото време "Дипломацията" дава рядката възможност да си очертаем по-точно рамките и ограниченията в съвременната световна политика и международни отношения. Оттук нататък всеки може да спори или да се съгласява по определени теми и въпроси, както и да намира или да продължава да търси своята индивидуална или универсална истина."

За "белетристиката“ или "красивото и тъжното", съчетани в едно:

5. "Махалото на Фуко" от Умберто Еко

Росен: "Отне ми повече от година да прочета тази книга. След подвеждащата лекота на "Името на розата" тук творческият почерк на Умберто Еко впечатлява с ерудираност и понякога непроследима и изискваща допълнителни усилия дълбочина на мисълта. "Махалото" има и своята извънлитературна стойност, защото анализира прецизно разминаването между привидно и истинско в света на конспирациите: свят, с който се сблъскваме вече почти ежедневно, но все така не успяваме да намерим правилните ориентири."

6. "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков

Росен: "Безспорно най-значимият роман в руската литература през XX век. Колкото и символични, метафорични и даже невероятни да ни изглеждат на пръв поглед ситуациите в този роман за доброто и злото, много от тях се случиха и продължават да се случват в още по-гротескна форма. Днес може би някои са по-спокойни за бъдещето, но не знаем кога Анушка пак ще разлее олиото..."

7. "Александрийски квартет" от Лорънс Дърел

Росен: "В един роман от четири части и близо 1000 страници има един скрит герой – харизматичният и многолик град, който променя съдбите на привидно основните участници в сюжета. Името на града е Александрия в Египет, който през 20-те и 30-те години на миналия век е един от мултикултурните и декадентски центрове на света, напомнящ на древния Вавилон, но в същото време на отстояние по-малко от 100 години от нашето съвремие. Днес можем да живеем във все по-малко подобни градове, а още по-малко пък да четем или пишем за тях."

8. "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков

Росен: "Според мен "Балада за Георг Хених" е един от шедьоврите в българската литература след Втората световна война. Защото не следва каноните на определена школа или конюнктурни предписания, а разказва по честен и непосредствен начин човешки истории и съдби и преди всички доближава максимално литературата до нейния същински смисъл: на хуманитаристика."

За думите, които се намират неслучайно в хармония, и накратко наричаме поезия:

9. "Стихотворения" от Константинос Кавафис

Росен: "Кавафис никога не е бил особено популярен в литературните кръгове на своето време. Стиховете му остават далечни на тогавашните модни тенденции. В същото време невероятното съчетание от лични преживявания, исторически препратки и философски размишления го правят близък и актуален днес. А и нима западната цивилизация днес за пореден път не е застинала – "в очакване на варварите", както в едно от знаменитите му стихотворения."

10. "Сонети за Ян" от Алма Йоханна Кьониг 

Росен: "Някой ден сигурно ще се опитам преведа част от сонетите на тази нестандартна и малко известна в България австрийска поетеса, чийто живот завършва трагично в лагерите на смъртта на нацистка Германия през 1942 г. Много рядко ми се е случвало да чета стихове като тези на Алма Йоханна Кьониг, в които жената е основен лирически субект и в същото време интимните й изживявания да са пресъздадени емоционално, изчистено и в класически стил."

11. "Стихове" от Константин Павлов

Росен: "Кой би могъл да си помисли, че някой ще се осмели, а и ще пише през далечната 1965 г. за "елегичен оптимизъм", "крах на митологията" или "поход на свободата"? Такава поезия не е можело да се пише в годините на яловия български комунизъм, но все пак е била написана. И най-вероятно е едно от малките смислени неща, които ще останат като свидетел за онова мрачно и подтискащо човешката воля време."

12. "Смърт" от Александър Геров

Росен: "Някои определят поезията на Александър Геров като наивистична, но не помня да съм чел по-вълнуващи и честни стихове за отношението на човека към смъртта и битието. Страхът от смъртта е основно бреме за западната цивилизация, а тук той е преодолян и надживян, защото "тръгваш много надалеко и все ще стигнеш някой ден...".

Мисъл на деня