цветно

С аромат на кафе и мъжки парфюм

Неделя е! Ох, ароматът на прясно сварено кафе би ме побъркало. Още един сив и обикновен ден, помислих си аз. Изтягайки се в топлите завивки си пожелах промяна. Вече няколко дни посещавам психотерапевт. Заради поредната несполучлива любов. Осъзнах, че причината за нещастията ми е ... в самата мен. Да, време е за промяна, но от къде да започна...? Може би с чаша горещо кафе сутрин рано. Ох, наистина бих се побъркала от мисълта за едно кафе.

Изведнъж погледът ми се спря на една снежинка, която кацна на перваза. Пак заваля. Красота. Защо ли да не отворя прозореца и да подишам свеж студен въздух?!? Надигнах се намусена, отворих широко прозореца и отвън се разнесе аромат на прясно кафе... Съседът от долния етаж пиеше кафето си на балкона и весело си тананикаше. Ама че човек, какво пък му е толкова весело? Реших да се пошегувам и се провикнах:

- Здравей, съседе, много си радостен нещо?!?
- Здравей, песента ме крепи, отвърна ми той. Пусна една широка усмивка и продължи да си тананика.
- Кафето ти ухае страхотно, казах му аз.
- Заповядай на гости, не е лошо да си кажеш мнението и за вкуса на кафето, изхили се той. Само това и чаках, нахлузих набързо един размъкнат пуловер и заслизах по стълбите. Вратата на апартамента му вече беше отворена, влязох и се настаних на мек и доста удобен диван... Глътката кафе се оказа най-хубавото нещо за деня. Съседът се усмихна ширко и продължи да си тананика.
- Страхотно кафе, подхванах наново.
- Като теб, отговори той.
- Хмммм...мислиш ли?
- Не, не мисля. Точно сега изобщо не мисля, прехапа устни той и седна до мен.
- Имаш красиви устни, прошепнах аз. А той това и чакаше. Впи устните си в моите и ме погали по крака. Искам го, помислих си аз....

Сега, веднага. Малка доза сутрешен адреналин... Правихме див и неубоздан секс, любеше ме като за последно. Страхотен ден, помислих си аз. С аромат на кафе и мъжки парфюм. Дали това не е началото на моето пробуждане? Задрямах за кратко в неговите прегръдки. Събуди ме с нежен и топъл глас.
- Утре ще дойдеш пак, нали?
- Само ако отново има кафе, засмях се аз.
- Разбира се, от твоето, любимото...

Затворих за миг очи и се унесох наново. Заспах дълбоко. Събудих се от тракането на трамвая. Сама, в моя апартамент, в моята спалня. И се зачудих сън ли беше това или истина. Скочих, отворих прозореца и навън се разнесе воня на цигарен дим. Съседът ми отдолу не беше красавецът, а стар и сдухан чичка, който кашляше от прекаленото смучене на тази смрад.

Е, жалко! Явно е било само сън... Легнах си, стиснах очи и се опитах да заспя заради страхотния сън. Но в главата ми се прокрадна мисълта за още един сив и скучен ден... Това е животът без аромат на кафе!

Снимки: http://www.sxc.hu/

Мисъл на деня