цветно

С някои хора нещата просто се случват!

Снимка: pixabay.com

С някои хора нещата просто се случват! Естествено, без бутане, без пришпорване. Няма никакъв натиск, зор и пот. Просто се получават. И е толкова красиво. Леко. Спокойно е. Случайности нямало. От химията идва ще кажете.

Други взаимоотношения са измъчени, изнасилени. Буташ ги с месеци и минават години в пот. Неблагодарен труд. Накрая нищо. Напразен труд. Нито човекът го оценява, а за теб остава наивната горчивина, че е можело да излезе нещо.

Човек не инвестира само в недвижими имоти, злато и ценни книжа. Човек може да направи инвестиция и в отношенията си с някой. И това са истински важните активи. Но и при тази инвестиция не винаги има възвръщане. Това е напразният труд, който си полагал да крепиш, поддържаш и поливаш дадени отношения, но накрая "приятелят" се е оказал зложелател. Или просто фалшив такъв.

Няма приходи, активи също, но определено не си на загуба, защото фейк човек не е нужен никому. Рано или късно отношения, които не са чисти, изпадват от платформата. Не са могли или не са били достойни да се задържат на нея. Понякога на платформата е хлъзгаво. Друг път твърде горещо, а не всички издържат на слънце. Понякога се случва да има и земетресение, наистина опитните остават.

Божествено е, когато нещата се случват естествено! С ръката на Бог. Той ни събира, защото трябва. И сигурно разделя по същата причина. Без всякаква манипулация ни събира. Няма нищо нагласено или дълго смятано. Просто се виждате и разбирате, че тук предстои приятелство. Или любов. Или връзка. Предстои "нещото", което трае доживот. От химията е ще кажете.

Всякакви дървета поливайте. Но не от всяко очаквайте да се роди плод. Понякога плод няма. Химия също. И кръвта става на вода. Мътна, блатна, но и тя е вода.

Понякога ни предава човек, от който най-малко очакваме подобна постъпка. Дърво, което сме поливали дълго време. Това не значи, че трябва да съжаляваме за изтеклата вода. Просто пичовски плащаме сметката. Без бакшиш и без химия.

В моята градина има само плодородни дървета. Бурените и тръните съм изрязала. Пречат. Пак израстват - пак режа. Същото е и с хората-кърлежи. Плащаш и тръгваш.

И после съдбата ти дава наградата. Приятелството чука на вратата, новият човек може да дойде от нищото. Поглеждате се. Търсите се. Докосвате се. Мислите се припокриват. Смеете се на еднакви неща. Дразнят ви еднакви. Да...Това е доживот!

Поливайте смело!

Предстоящи събития

Мисъл на деня