цветно

С цвят на кафе

Снимка: pixabay.com / cocoparisienne

Събота се събуди рано по навик. В любимото си настроение. С цвят на кафе. Когато последните октомврийски утрини си слагат плетени чорапи и започват да миришат по особен начин, овкусени от канелени пръчки, медени бисквитки и зрънца от кафе.

Когато ти става едно пухкаво-чехлено и във въздуха звучат топли мелодии в карирано. Сгушени в мъркащи одеялца. В такива утрини си изваждаше старата мелничка за кафе. От оня вехтошар на ъгъла, с котка на рамото, който й я беше подарил преди време. Една такава червеникаво-кафява с олющени ръбове и чукнато крайче на дръжката.

- Вълшебна е - каза и я пъхна в ръцете й. И тя му повярва. Нали вярваше в чудеса.

Събота се усмихна на спомена и сложи шепа лъскави зрънца в металното коремче на мелничката и завъртя дръжката...

Леко проскърца, като стара грамофонна плоча, преди да тръгне и после започна своята ароматна приказка. В преливащи кафяви нюанси. Лешниково. Медено-кехлибарено. Кестеново. Карамелено-шоколадово. Захаросано-джиндифилово. Орехово. Канелено...

Вълшебни истории, наляти в красиви порцеланови чаши с цветя и златни орнаменти по ръбчетата. Топли. Нашепващи магични думички за обич. Предричащи щастливи случвания. За всеки.

Отнесе се Събота в кафеени мисли. Усмихна се и извади последните останали листове хартия от октомври. За своята приказка днес. За обич, налята в чаша кафе. В карамелено.

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова

Cъбития

Мисъл на деня