цветно

Съдбата винаги е на страната на любовта

В една много тъмна и далечна гора малката елфка живеела сред бисерно красива рекичка в хралупата на едно старо огромно дъбово дърво. През деня обичала да прелита през спокойните води на реката и да топи нежните си крилца, а след това да се изсушава под жарките галещи лъчи на топлото слънце.

В гората имала една единствена приятелка, пчеличката Лони, с която прелитали волно цялата шир и отпочивали, когато се изморявали в чашките на цъфналите лалета и глухарчета. Елфката имала живи сини очи и рокличка, направена от листата на розов божур.

Един ден решила да лети до пътя, който водел до града. Когато стигнала дотам се изморила и кацнала на един огромен камък да си отдъхне, но когато се приземявала наранила едното си краче. То се издраскало от грапавия камък и от раната потекла кръв.

Имала късмет, че по това време красив мъж, облечен с железни доспехи и огромен меч минавал и я видял, а черният му кон изцвилил и послушно спрял. Решил да помогне на безпомощното малко същество. Той бил с дълга тъмна коса, а кафявите му мили очи гледали със съжаление и обич малката елфка. Взел я в ръката си и я попитал:

- Откъде се появи малко крилато същество?- гледайки я с нескрито любопитство.

- О, красиви човече, аз живея тук наблизо в гората, но се нараних - отвърнала елфката изплашено.

- Не се страхувай от мен, да ти се представя - Жорфроа дьо Монтревил, рицарят на славния тамплиерски орден.

Елфката продължила да го гледа леко изплашена, но вече толкова й бил симпатичен, че не можела да откъсне сините си очи от него.

- А аз съм Денилин, елфка от добрите и наивни горски елфки.

Запознали се, а рицарят й казал, че ще се погрижи за нея. Качил се отново на коня и отишъл за мехлем до близкото село, който взел от една вълшебница. Върнал се бързо, намазал крачето на Денилин и го превързал с меки памукови листа.

Елфката била безкрайно благодарна на своя случаен лечител. Наистина той минал тогава случайно по този път, но сякаш съдбата ги събрала в онзи момент, когато имала нужда от помощ. Той я навестявал всеки ден, намазвал крачето й и сменял памуковите листа. Не знаела как да му се отблагодари, но знаела едно - че се влюбвала в него.

Всеки ден и всяка нощ мислела за онзи топъл кафяв поглед, но си давала сметка, че той е човешко същество, а тя не, и че любовта им вероятно ще бъде невъзможна. Въпреки това продължила да мечтае и дори спряла да се храни.

И така един слънчев следобед, когато той бил при нея, за да види крачето й, което било вече почти оздравяло, я взел в ръката си. Тя се разплакала, а той я попитал:

- Защо плачеш малка Денилин? - и я погалил по дългите кафяви коси.

Тя започнала още по-силно да плаче, не можела да спре. През сълзи промълвила:

- Жорфроа дьо Монтревил, толкова те обикнах, но ти си толкова далече от мен и си човешко същество, и сега, когато оздравея, ти ще ме забравиш и повече няма да искаш да ме видиш - и сълзите й продължили да се стичат по лицето й.

- Успокой се малката ми, аз винаги ще идвам да те виждам тук в гората. - казал той.

- Но това няма да ми е достатъчно, Жорфроа. Ти за мен си всяка глътка въздух, която вдишвам и смисъла на всичко в този живот. Обичам те.

Когато чул тези признания, Жорфроа се замислил, той също не бил безразличен към елфката. Единствената пречка за тяхната любов била, че тя била елфка.

- Мила Денилин, искаш ли да станеш човек и да дойдеш в света на хората заедно с мен? - попитал рицарят.

- Разбира се, повече от всичко на света, само и единствено заради теб, миличък дьо Монтревил.

- Добре тогава, да отидем при вълшебницата, за да те превърне в човек, и ще дойдеш да живееш в моите рицарски земи.

И така той я обгърнал с две ръце и двамата тръгнали към вълшебницата. Дала й да пие някаква чаша с гъста отвара и елфката за броени минути се превърнала в човек. Жорфроа дьо Монтревил я завел в неговите земи и двамата били много щастливи, дори вдигнали сватба. Роклята й била от бели лилиуми, а той бил облечен в сив костюм, изплетен от Паячка, майката на трудолюбивите земни паяци.

Това било доказателство, че съдбата винаги е на страната на любовта, дори и между различни същества, а чудесата се появавят тогава, когато е достатъчно силна.

Cъбития

Мисъл на деня