цветно

Само любовта не би могла да бъде преброена, защото тя остава в нас. Навсякъде… Завинаги

Снимка: pixabay.com/geralt

Броени са срещите ни помежду ни. Броени са прегръдките и погледите ни с другите. Защото животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг.

Никой не забравя последната си среща с другия. Последната среща винаги се помни. Последните думи също. Никой не знае какво ще му се случи след минути, но интуицията ни подсказва. И когато моментът настъпи – тя ни казва какво да правим, тя ни диктува как да се сбогуваме един с друг.

Разделяме се без да подозираме нищо, просто този път сме се прегърнали по-силно на раздяла или усещаме някаква неопределена, огромна тъга. Това са последните срещи между хората – мистерията е, че те винаги си приличат.

Животът е куп от парчета. Ситни и леки като прах. Само болката и любовта тежат и мистерията остава. Броени са срещите ни помежду ни. Броени са погледите ни с любимите. Само любовта не би могла да бъде преброена, защото тя остава в нас. Навсякъде… Завинаги.

Радослав Гизгинджиев, из "Повече от любов"

Предстоящи събития

Мисъл на деня