Самотата е розова
Защо тъгата е сива? Защо не е червена или синя? Аз мисля, че самотата е розова. Да, розова! Самотните хора вярват, че никой не ги обича. Не го е грижа за тях. Розовото = романтика, любов. Схванахте ли? Нека ви обясня...
Самотните хора харесват розовия цвят и сърцата. Довчера може да са мразили цвета на розите и самите цветя, но днес се чувстват необяснимо привлечени от розови вещи, дрехи, бижута. Представят си се как празнуват Свети Валентин на ароматни свещи или получават валентинка от таен обожател. Дотук с клишетата.
Вижте мускулестия мъж с розов бански на плажа. Забелязахте ли, че днес шефът ви носеше розова вратовръзка? Не, не са гейове. Това е предразсъдък. Хетеро момчетата харесват розово! Самотните също.
Погледнете онзи мъж на светофара. Прилича на излязъл от корица на спортно списание, нали. На бас, че приятелката му е известен модел. Такъв чаровен мъж не може да е сам или самотен. Дали? Запознайте се! Обзалагам се, че на петата минута ще заговори за бившата си, в която още е лудо влюбен. Розовите панталони не подсказваха за разбито сърце, нали?
Сега се обърнете към русото момиче, което говори по телефона. Бихте паднали на колене пред такова момиче. Как само мразите приятеля ѝ в момента и го проклинате наум. Забелязвате колието ѝ със сърце, което сигурно е от него. Искате да ѝ подарите не някакъв синджир, а света. Наблюдавате я, докато се смее и си мислите, че сега говори с него. Сигурно са неразделни. Кой би изпуснал такова момиче?
Грешка! Погледнете розовите ѝ устни и си помислете пак. Тя няма приятел. Говори с най-добрата си приятелка, от която е колието. Разказва ѝ през смях за най-кошмарната си среща. Откъде бих могла да знам? Сигурна съм точно толкова, колкото и че ако имаше приятел той щеше да е задник. Да я лъже и да ѝ изневерява. Да не му пука как е, а за това дали изглеждат добре заедно.
Сети се за съседката, колежката или сестра си. Колко красиви момичета излизат с момчета, които не заслужават уважението ти. Именно! Красотата не е никакъв критерий за щастие. Както и липсата на розово в гардероба ти. Това, че не го носиш не значи, че не си самотен.
Защо тъгата е сива? Сиво е разочарованието. Като праха, в който се сриват мечтите. Страстта е червена като огъня. Мечтите - сини като небето. Розовото е самота. Заместител на любов. Подсъзнателно желание да предизвикаш романтични чувства у противоположния пол.
Ще ви издам един трик, за да се убедите. Купете си розов чадър. В един прекрасен ден навън ще се излее порой. Всичките ви приятели ще се окажат заети с важни задачи, а гледането на телевизия бързо ще ви дотегне. След час или два седене на дивана сами и разходки до хладилника и обратно, неминуемо ще се почувствате самотни.
Ще ви хрумне, че на никого не му пука за вас наистина. Когато самотата вземе връх, излезте навън и отворете новия си чадър. Хората ще бързат и няма да видят намръщеното ви лице. Но ще забележат чадъра! Ще си помислят - "Какъв щастлив човек, излязъл да се порадва на дъжда!"
Ето това е самотата. Розова заблуда. Истински самотните хора имат вид на щастливи. Като с чадъра. Когато си самотен, отваряш розовия си чадър за пред хората, но когато се прибереш мокър и кален вкъщи го захвърляш в килера. И плачеш. Плачеш, че никой не те е потърсил в дъждовния ден.
Още не ми вярвате? Вие носите ли сиво, когато сте тъжни? Така си и мислех.
Снимка: janetdwilliesphotography.com
