Сънувам те наяве, живея те насън
28 февруари 2016
Сънувам те наяве, живея те насън,
без дъх аз бдя над твоя тих покой.
В безмълвна ярост гоня утрото навън
и скривам те притихнал, сънен мой.
Съзерцавам те отблизо, ненаситно, страстно
и посрещам със дихание усмивката ти лека,
когато в бъзсъние нешепваш полугласно
"Моя радост свидна малка!" и целуваш меко.
Неспирно аз поглъщам светлината отразена
по матовата кожа тук на силната ти гръд.
Заспивам пак безсилна и докрай омаломощена
от топлината на обятия като във огнен кът.
Сънувам те наяве, живея те като насън
жадувам те във мигове най-скрити и красиви.
Когато те обиквах, помня тъмно беше вън
и вярвах, че в съня ще бъдем вечно живи.
