Съществуват няколко вида любов, които ще срещаме в живота си (продължение)
Продължение на "Съществуват няколко вида любов, които ще срещаме в живота си".
Безусловна любов
Появява се в момент, в който не сме и очаквали. Срещаме някой наистина интересен човек, който преобръща представите ни за света, научава ни на нещо ново и различно, напомня ни как да живеем истински, когато сме забравили как да се наслаждаваме на живота. Той ще е красив, мил, забавен, с много положителни качества и черти, на които няма как да устоим.
Понякога дори е мултифункционален мъж, умеещ и отдаващ се на много неща. Нестандартен, не вписващ се, човек без граници. Когато го видиш за пръв път, го смяташ за луд, защото е толкова отличаващ се от тълпата. Но луд в положителния смисъл на думата. Като глътка свеж въздух в напрегнатото ежедневие. Но и с добро сърце, хваща те в момент, в който имаш нужда от приятелска ръка. Помага ти да се изправиш, когато си тръгнала към дъното на бездната.
Мъж-спасител. Този, който ти дава сили да продължиш напред, когато си отчаяна. Но тази любов понякога се оказва платонична или едностранна. От нея много боли, привързаш се, но е и трудно да се откажеш. Но го правиш, защото искаш човекът срещу теб да бъде щастлив, дори и ти да не си част от живота му. Ако наистина обичаш някого безусловно, би го оставил да живее без теб, но би го запазил в сърцето си и дълбоко в паметта си би съхранил всеки хубав спомен с него.
Човек, в чието присъствие се наслаждаваш на всяка секунда и не искаш тя да отлети, искаш да я задържиш, но не можеш, уви. Знаеш, че рано или късно трябва да се разделиш с този човек и всеки да поеме по своя индивидуален път. Толкова красиво, но толкова кратко. Човек, който те променя, веднъж докоснал се до теб и те учи на много за света. Човек, след когото ти няма как да си същата. Отвътре и отвън.
Вдъхновяваща любов
Срещаш го съвсем случайно, може да се нарече и любов от пръв поглед. Вдъхновява те с това което прави, това което изразява. Влюбваш се в неговия красив образ, започваш да го боготвориш, поставяш го на пиедестал. Той те вдъхновява в едни безсънни нощи да пишеш за тъгата, за болката от любовта, че дори и красотата от тези чувства. Без да усетиш се превръщаш в поетеса, описваща своят красив Олимп.
Не можеш да се познаеш след него. С всеки жест, всяка усмивка те кара да трепериш, да настръхваш. Омаяна си от този човек, той се превръща в твоят идол. Но накрая често биваме разочаровани от своите идоли. Маската им пада и показват истинското си лице, а то не ни се струва чак толкова красиво, както в началото. Често най-големите ни идоли се превръщат в нашите огромни разочарования.
Той е тих, не допуска лесно някого до себе си. Когато се опиташ да се приближиш, той те игнорира. От него лъха невероятна студенина, но и в същото време магнетичност, която все още те привлича. Не можеш да го обясниш. Чувствата в теб се появяват като вълна, която не можеш да спреш. Вълна, нуждаеща се и зовяща своя бряг, който сякаш се отдалечава с всеки път, в който се опита да се приближи до него.
Такъв е този мъж. Необяснима загадка. Една енигма. Дълбоки води. Ти толкова го обичаш, а той толкова те отблъсква. А това теб толкова те наранява, докато един ден не изхабиш любовта си към него и не се откажеш или примириш. И тогава започваш да го презираш и се чудиш как изобщо си обичала такъв човек. Обичала си само представите си за него, но не и самия него. А двата образа са коренно различни.
Страстната и заблудена любов
Появява се с цветя и рози, а пътят е толкова трънлив. Срещаш го и сякаш сте се познавали от предишен живот. Дошъл е, за да предаде своя урок и да си отиде. Но ти все още не го знаеш и се влюбваш до уши. Смяташ, че най-сетне си открила правилния човек за себе си, с когото ще остарееш и прекараш остатъка от дните си.
Всичко е романтика в началото. Сладки тайни срещи, размяна на писма, любовни поеми. Има от всичко по много и една огромна страст. Ти все повече привикваш с този човек, че мисълта да си без него те побърква. Вече дори не помниш каква си била, преди да си го познавала. Забравяш истинското си аз. Мислиш, че това е голямата любов на живота ти. Изглежда всичко е споделено и перфектно, изглежда сякаш той те обожава.
Но само така изглежда… Докато не започнат скандалите, обвиненията и високото му его. И накрая естествено избира него пред теб. Наситил ти се е и си му омръзнала, ти просто си била поредното завоевание. Като едно горещо лято преминава през теб и си отива. Накрая идват сълзите на есента и студеният полъх на вятъра, които остават след него. Ти плачеш и страдаш толкова безсънни нощи, надяваш се да се върне при теб, а той все не идва и не идва…
Докато накрая се примиряваш и нямаш друг избор, освен да продължиш живота си без него. И да си припомниш отново своето истинско аз. И може би тогава да откриеш, че всъщност всичко е било за добро, че си станала много по-силна жена, уважаваща себе си. Научила си своята истинска стойност и преживяното с този мъж ще ти остане само като белег, напомнящ да не повтаряш едни и същи грешки.
