цветно

Съсирек

Залез. Снимка: pixabay.com/manolofranco

Като кървава бучица
часът на ранените сенки
съсирва времето.
Нищо не може да ни защити вече
от горчивия вятър.
Зеленият бадем е само средство
за подобряване на храносмилането,
както и самият упадък,
примесен с дим от мента,
ридания и дъжд.

Глътка закъсняло слънце
и грапа
се спускат в гърлото ми,
а името ти се търкулва
сякаш пада
върху остри камъни.
Една вълна от полски звънчета
сменя посоката на вятъра,
както и екстремно виолетовото,
което обгражда терасата.

Слънцето ближе очите,
разпалва ги
и нишка от раковина расте
в луната на устните.
Косите рисуват една потънала тайна,
а светът не е толкоз реален и кръгъл,
освен този,
заобиколен от любовта ми.

Палмата, с белезите на твоето тяло,
ще е все същата,
докато се сменят поколения.
Ще останат и раковините
след твоето тръгване, непроменени.
Аз ще продължавам да запридам
тяхната нишка,
за да създам картина от фрагменти
разпръснати
върху развратните хълмове.

Върху една пътека брилянтна
остана погребано лятото.
Сега съм на някаква гара
с "карт бланш"
за неизвестна посока.
Чета за теб Последния земен рай,
а датата е
7.12.1006.

Автор: Пере Бесό, Испания
Превод от испански: Виолета Бончева

Cъбития

Мисъл на деня