цветно

Съвременният Дон Кихот

Снимка: Engin_Akyurt / Pixabay.com

Няма по-голям парадокс от съвременния Дон Кихот. Води постоянно битки. Уж с другите, а всъщност повече със себе си. Уж е душата на компанията и е най-големият добряк на планетата, но мрачните му краски си личат от хиляда километра.

И самотата.

И тъгата.

И разочарованието.

И хаоса, който все не може да подреди, но умело прикрива.

По-голям душевен мазохист от него няма. Създава си сам драми, пречки, изпитания. Само за да каже после "успях, бе, видя ли? Справям се с всичко и мога да понеса още толкова. Не ми вярваш ли? Стой и гледай само!"

Той е царят на противоречията. Колекционира ги с години, после се чуди какво да ги прави и ги раздава от време на време даже на случайни минувачи или гости в живота му. Егото му понякога го пази, друг път му пречи.

Обича сцената, където е винаги неуловим и вдъхновяващ герой. Но щом слезе от нея, пак е някак си сам. Или пък самотен, кой знае. Може да разплаче и нарани само за да не наранят него.

Заклет мечтател, но го раздава и реалист. Злобата му е чужда, но познава яда и яростта до болка. Притежава рядката способност да срива и извисява едновременно и отношението му се мени със скоростта на светлината.

Този човек е всичко друго но не и лесен за разбиране. Характерът му има своя чар, но за да се стигне истински до него, се минава през многобройни пластове недоумения, недоразумения, обилна порция сълзи и драма.

Той е нейният тайнствен цар. Има я в изобилие, показва я на етапи и я провокира и в човека отсреща. Отключва тъмните кътчета и на най-чистата душа, но рисува в нея по няколко изгрева в секунда. Понякога съвсем случайно.

Около него не знаеш къде точно се намираш. Уж си в този свят, но не съвсем. Иска ти се да дойдеш на себе си, но той сякаш вече те е откраднал и скрил в мислите си, въпреки добре поддържаната фасада от хлад, спокойствие, умерено безразличие, делова любезност и рационализъм.

Вътрешно може да изгаря, да крещи и да троши всичко по пътя си. Може да ридае безпомощно от самота и да копнее безумно за нещо истинско, красиво, необяснимо и изпепеляващо, което да накара парченцата лед, пронизващи сърцето му да изчезнат завинаги.

Може да иска да обича както никога до сега и да бъде обичан.

Какво да правиш, ако съдбата те срещне с него? Отговорът е прост - бягай колкото се може по-далеч или се приготви за дълго пътуване. От онези екстремните и неочакваните.

Без карта, без сигурен транспорт и без крайна дестинация. И тук-там на пътя ви ще се изпречва по някоя вятърна мелница, за да не изчезва адреналинът и идеализмът нито за миг.

Мисъл на деня