СЕГА му е времето

3 октомври 2016

Имаше време, когато правех списъци. Какви ли не. С мечти, с цели, с "да" и "не" преди да взема някое решение. Описвала съм в списък дори демоните си, преди да ги изгоря и да ги пратя по дяволите.

Правех го много старателно и следвах всички указания на учители и книги. Пишех какво искам и каква искам да бъда, без да мисля възможно ли е. Мечтаех на едро, поставях си сериозни цели и наистина се стараех да не се меся на Вселената, която е добра и знае как точно да изпълни моите желания. После скривах листите на тъмно и на дълбоко, за да са далече най-вече от моите очи.

Бяха ми казали, че няма нужда да ги наглеждам, както и че е много вредно да ги допълвам. Полагах усилия да забравя къде точно съм скрила вълшебните списъци, за да дам време на желанията да се материализират. Явно съм се справила добре, защото едва тези дни, и то без да искам, намерих списъците.

Първо се стреснах. Какво ли съм писала в началото на 2014, 2013, 2012, 2011 и т.н. години. Поколебах се, защото, като си се знам, ще взема да се заведа в ъгъла на стаята и да се накажа там с дни, задето има неизпълнени цели и нереализирани мечти. Проклети списъци, си казах. Не могат да ме съборят. И започнах да чета.

Леле, яко съм се вързала на условията да бъда безгранична и да вярвам, че всичко е възможно. Такива цели съм си поставила и такива мечти съм описала… Искала съм да бъда… Не, няма да ви кажа, защото не съм онази от списъците, а и вече няма значение.

Добре се посмях на себе си. Позабавлявах се, нацелувах се едно хубаво. Добре, че не съм успяла да свърша всичко на 100%. Ако бях, сега можеше президент да съм вече.

Всъщност… аз съм президент на моя живот, кралица на моето кралство. Сега съм добре и несбъднатото наистина не ме разруши. Благодарих на всяка мечта, която вече е факт, на всяка цел, която съм достигнала. Останалото… Е, не ми е все едно, че го нямам, но това е, каквото е. Такъв е животът. Не всичко е възможно.

Събрах листите и от уважение към това, в което съм вярвала преди, довърших ритуала. Запалих свещ и оставих пламъчето да свърши останалото. После се сетих, че на няколко места съм прибрала разни красиви буркани със същата цел – да ми събират мечтите и желанията. Намерих и тях…

Да не се заричам, но по този начин повече мечтите си едва ли ще събирам. Не искам да пиша какво искам, какво чакам, какво нямам, на какво се надявам. Искам очите ми да виждат какво имам и с кожата си да се усещам каквато съм сега. Точно СЕГА. Защото отвъд СЕГА няма нищо друго, освен илюзии, драми, наказания и вини.

Сега ми се пише за мен. Пиша. Думите утре ще са различни, също и емоцията в мен. А и утре е толкова въображаемо време. Затова повтарям като мантра думата СЕГА и разбирам с цялото си същество колко е важно да съм СЕГА. И смислено. И умно. И летящо.

Усещам как мощта на тези четири букви завладява клетките ми. Ако трябва да дам определение на щастието, този миг е. Не спомените, колкото и вълшебство да са съхранили в себе си. И не очакванията, колкото и да обещават вълшебство. Спомените и очакванията са в заблуждаващо, а не в сегашно време.

СЕГА е вълшебството. И СЕГА му е времето. Затова единствената точка в новия ми виртуален списък със желания, е: СЕГА. Сега съм тук и съм такава, каквато съм: тъжна, отчаяна, мълчалива, приказлива, дружелюбна, зла, обичлива… СЕГА.

Автор: Сашка Александрова / myvelikoturnovo.com