цветно

Сенека: Живея така, че денят ми да е равен на цял един живот

Снимка: pixabay.com/martieda

Нека спрем да желаем това, което сме желали. Аз поне на стари години се старая да прогоня момчешките си желания.

Само едно изпълва дните и нощите ми, само едно ме интересува, само едно мисля, да сложа край на старите си недостатъци.

Живея така, че денят ми да е равен на цял един живот.

Е, наистина, не се вкопчвам в него като в последен, по-скоро имам едно наум, че би могло да е последният. Пиша ти това писмо с чувството, че както си пиша, смъртта ще ме повика.

Готов съм да си отида и се наслаждавам на живота, тъкмо защото не завися прекалено много от това, колко дълъг ще бъде.

Преди да остарея, се стараех да живея добре, като остарях — да умра добре; а да умреш добре, значи да умреш драговолно.

Постарай се никога да не правиш нищо насила. Всяко нещо, съпротивляваш ли се — става принуда; пожелаеш ли го — принудата изчезва.

Имам предвид, че който посреща заповедите с охота, избягва най-голямата горчилка на робството — да правиш нещо, което не желаеш.

Нещастен е не този, на когото са заповядали да направи нещо, а този, който го прави против волята си.

Затова да се настроим така, че каквото и да изискват от нас обстоятелствата, ние самите да го желаем, а най-вече — да размишляваме за края си без тъга.

Трябва да се подготвим най-напред за смъртта, а едва след това за живота.

Животът има достатъчно от всичко, но в имането си сме ненаситни; все ни се струва, че нещо липсва и винаги ще ни се струва.

Не броят на годините или дните прави живота достатъчен, а духът.

Поживях, мили ми Луцилий, колкото беше достатъчно; взех си своето — сега чакам смъртта.

Бъди здрав.

Луций Аней Сенека, из Ad Lucilium Epistulae Morales

Предстоящи събития

Мисъл на деня