Шарл Перо - голям политик или легендарен разказвач

  • Сподели:
Шарл Перо - голям политик или легендарен разказвач

"Дори чудесата изизскват известно време." - Шарл Перо

Преди 390 години се е родил авторът на "Червената шапчица", "Пепеляшка", "Малечко-палечко", "Синята брада" и други известни приказки. Но той ги пише в последните години на живота си. А дотогава Шарл Перо е един от най-влиятелните чиновници на Франция.

"Роден съм на 12 януари 1628 година заедно с брат-близнак, който се появява на този свят няколко часа преди мен и умира след шест месеца" — спомня си в края на живота си Шарл Перо. Психоаналитиците отдават голямо значение на мъката по починалия брат при близнаците. Може би, компенсирайки тази загуба, най-малкият брат застава начело на семейния клан, обединяващ тримата братя Перо. Те се оказват на върха на социалната стълбица в епохата на Людовик XIV.

Великата епоха

За да разберем доколко влиятелни са били братята Перо, трябва да се вгледаме в този блестящ период в историята на страната. Кралят- слънце е най-яркият владетел по това време, неговата светлина затъмнява всички други монарси. Франция е ориентир за цяла Европа. Изкуство, наука, промишленост и армия са най-добрите в света. Системата на управление на държавата - също.

И неин създател (практически от нулата) се смята Жан - Батист Колбер. Провежданата от него успешна политика е влязла в историята като меркантилизъм. Де-юре той не заема официална длъжност на глава на правителството, но може да бъде смятан за най-добрите премиер-министри в световната история. Де-факто той е дясната ръка на Людовик XIV. А дясна ръка на Колбер става Шарл Перо.

Длъжностите на Перо

В ръцете на Перо била съсредоточена огромна власт. Ето някои от длъжностите, които заемал бъдещият разказвач на приказки:

• Генерален секретар в Интендантството на кралските постройки. Това е сериозно занимание, като се има предвид, че по това време се презастроява Лувърът и се издига най-големият строеж на века: за Людовик XIV се строи Версай. Шарл Перо в голяма степен контролира строежа.

• Фактически ръководител на "Бюро за прослава на краля". По-късно започнали да го наричат Малката академия. Преди неговото създаване през 1664 година Людовик XIV лично се срещал с Перо и с други "пиар"-личности. Подчертавайки важността на новото учреждение, кралят заявява: "Господа, вие можете да съдите за моето уважение към вас, по това, че ви доверявам най-ценното нещо за мен - моята слава." В крайна сметка Шарл получил достъп до двореца.

• Държавен секретар по културата. Шарл Перо наблюдавал литературата и следял писателите да се трудят за славата на краля.

• Контрольор на работата на ателието за гоблени. Тази длъжност може да изглежда дребна на фона на останалите, но в условията на XVII век това съвсем не било така. Производството на гоблени тогава изисквало използване на най-високите технологии по това време.

Френските гоблени станали световен бранд, техният експорт носел на страната огромен доход. Едновременно с това те, разбира се, играели и идеологическа роля. Върху тях обикновено запечатвали моменти от славата на краля. Дори сюжетите на антични теми възпявали монарха, макар и в алегорична форма.

• Личен секретар на Колбер. Това вече е една от главните длъжности на Перо. Той изпълнявал всякакви поръчения на шефа, включително най-любопитните и дори несвързани с финансите. Например, през 1666 година Колбер създал фонд от 100 хиляди ливри (огромна сума за онова време) за подкрепа на литератори, работещи за авторитета на Людовик XIV.

С фонда се разпореждал именно бъдещият разказвач на приказки. При това парите се разпределяли не само сред френските, но и сред чуждестранните писатели. Този фонд подкрепял, но и отвличал учени - мнозина получавали покана да работят в Париж, приемайки ги във Френската академия.

Братята академици

По-късно член на Академията на науките станал и Шарл Перо. Вярно е, че пръв академик в семейството им бил най-големият брат Клод Перо. Безусловно, това се е случило не без подкрепата на Шарл. Клод бил медик, но нямал някакви сериозни научни постижения. По това време той повече се прославил в архитектурата (на това ниво на развитие на науката ученият можел да си позволи да работи в няколко области).

По негов проект била издигната новата колонада на Лувъра, която и до днес носи неговото име. Трудно е да си представим, че този проект не е ползвал протекциите на по-малкия брат: да не забравяме, че той е бил генерален секретар в Интендантството на кралските постройки. Известно е, че Шарл лично е инициирал участието на по-големия си брат в конкурса за проект на новата колонада.

Като академик Клод успешно се занимавал с разни проекти и дори ръководел естественото отделение на академията. Талантливите и задружни братя имали добри познанства и както сега се казва били добри комуникатори.

В това трио влизал и брат им Пиер, който работел най-вече на обществени начала - той не заемал влиятелна официална длъжност. Макар че в началото именно Пиер бил главният в клана Перо. След като се оженил успешно, той купил (тогава това било в реда на нещата) длъжността на главен събирач на финансите на Париж. А младият Шарл, получил неотдавна диплома на адвокат, работел като негов служител. Още тогава тримата братя активно си създавали полезни връзки, канейки в своето имение Вири в околностите на Париж "нужните" хора.

Иронията на съдбата

Но в един момент Пиер банкрутирал. Той по чудо избегнал затвора и бил принуден да продаде бизнеса си. Причината била крахът на неговия патрон - суперинтенданта на финансите на Франция Никола Фуке. Той водел толкова разкошен живот, че със своите разходи затъмнил младия Людовик XIV, който тогава още не бил станал "кралят-слънце".

Фуке присвоявал толкова много държавни пари, че не било никак трудно да бъде свален от длъжност. Това и направил току-що постъпилият Колбер. Процесът срещу Фуке и неговите финансисти бил показателен и изглежда, че трябвало да пострада не само Пиер Перо, но и неговият партньор и брат Шарл.

Парадоксите на историята

Музата на историята направила както винаги парадоксален ход: братът и първият помощник на сваления финансист хвръкнал нагоре по служебната стълбица, ставайки веднага помощник на самия Колбер, виновник за срутването и на Фуке, и на Пиер Перо. При това братята продължавали да се подкрепят взаимно.

Вярно е, че когато Шарл (а това ставало неведнъж) молел за някаква длъжност за своя по-голям брат, Колбер винаги непреклонно отговарял: "Или ти, или той." Оставайки в сянка, Пиер честно се трудел за славата на монарха на Франция, помагайки в работата на братята си.

Но какъв социален ход помогнал на Шарл да избегне краха и да се издигне в службата? Точно онази прославила го през вековете страст към съчиняването. Бъдещият писател през 1660 г. написал ода за женитбата на Людовик XIV и Мария Терезия и я предал по веригата чрез навреме създадените "полезни познанства" на кардинал Мазарини.

Последното звено на тази верига бил Колбер, тогава още помощник на всесилния, но вече остаряващ кардинал. Преди смъртта си в 1661 г. Мазарини препоръчал талантливия управляващ на краля. Колбер се харесал на монарха. Встъпвайки в длъжност, той си спомнил за талантливия млад съчинител и го поканил.

Великият Мазарини не сгрешил, Шарл Перо се оказал верен помощник. За 20 години служба той написал множество оди, девизи и различни "слогани", възвеличаващи краля-слънце и неговата политика. 

Приказките

Шарл започва да пише стихове и комедии още в колежа. През 1653 публикува пародията "Стените на Троя". През 1673 заедно с брат си пише приказка в стихове - "Войната на враните срещу щъркела" - алегория на войната на привържениците на класицизма и новата литература.

През 1675 година още едно съчинение е посветено на това противопоставяне - "Критика на операта или разбор на трагедията". През пролетта на 1682 година за рождения ден на Бурбонския херцог му посвещава ода и стихотворение.

За личния живот на Шарл Перо е известно малко. Увлечен от кариерата си, той се жени късно, на 44 години. Жена му Мари Гишон била с 25 години по-млада от него. В брака им се раждат трима синове и дъщеря - Самюел, Шарл, Пиер и Франсуаза. Но 6 години след сватбата Мари внезапно умира.

След смъртта на жена си, Перо става много религиозен. Тогава пише поемата "Адам" и "Сътворението на света", а след смъртта на своя покровител Колбер в 1683 година - поемата "Свети Павел". С този труд, публикуван през 1686 година, Шарл искал да си върне изгубеното внимание на краля.

През 1667 г. кралските градини били отворени за свободно посещение именно по негово настояване.

Мислил ли е прославеният поет, академик, че неговото име ще направят безсмъртно не дългите поеми, тържестевните оди и учените трактати, а тъничка книжка с приказки? В основата на неговите приказки лежат известни фолклорни сюжети, които той разказва с присъщия му талант и хумор.

Първата излязла през 1691 г., а сборник с осем от най-знаменитите приказки (той се наричал "Приказки на майката-гъска или истории и приказки от стари времена с поучения") се появил през 1696. И всъщност това е първата книга в света, написана специално за деца. Академик Шарл Перо не смятал това за голяма литература и дори не посочил своето име.

Той приписал авторството на книгата на своя син, Пиер д'Арманкур-Перо. В това бил големият умисъл на стареещия политик - с помощта на сборника с приказки той искал да укрепи положението на своя син в кралския двор, за тази цел книгата посветили на любимата племеница на краля, Орлеанската принцеса. И като че ли планът успял.

Но всичко завършило зле. При неясни обстоятелства (дали в спречкване или на дуел) синът на Шарл Перо съсякъл с шпагата си своя връстник, някой си Гийом. И Пиер се оказал в затвора. Баща му, за да избегне наказанието, спешно му купил длъжността лейтенант в кралската армия. И много скоро, през 1699 година, Пиер загинал на бойното поле.

А ето че първоначално подписаните с неговото име приказки са живи и досега. Някои от тях са сред най-знаменитите в целия свят. Името на академик Шарл Перо за първи път се появило на корицата на този сборник с несериозни приказки едва през 1724 година, 21 година след смъртта му.

Източник: margaritta.net