Шервам, значи съществувам
Основоположникът на съвременната философия Рене Декарт установява, че на света съществува само един единствен метод, който не би могъл да подлежи на съмнение и това е мисленето. Той открива, че мисленето съществува, а то от своя страна не може да бъде отделено от мен, следователно и аз съществувам.
Така Декарт формира известното си твърдение "Cogito ergo sum" ("Мисля, значи съм."). В заключение открива, че щом той се съмнява е логично някой да извършва съмняването, а самият факт, че се съмнява доказва съществуването му. С откритието, че разумът е единственият надежден метод за добиване на познание Декарт разбира, че опитът е необходим за проверката на всички съществуващи теории.
Днес живеем с ясното съзнание, че мислим, съществуваме и сме единствените дарени с разум живи същества. Нашите предшественици са научили всичко необходимо за света от книгите и историите на своите прадеди. Познанието е нещо, което се предава от поколение на поколение.
През XXI век обаче знанието, че (просто) съществуваме не ни е достатъчно. Светът около нас се развива с изключително бързи темпове, менят се не само моралните ценности, но се развиват и технологиите.
Днес можем бързо и лесно да достигнем до всякакъв вид информация, но това не ни е достатъчно, а искаме да знаем още, искаме да се развиваме още. Човек колкото и да знае, колкото и да може, никога не бива напълно удовлетворен.
Откритията на великите философи в миналото, макар и необходими, са считани за отживелица, защото днес знаем много повече за разума и физиологията си от всеки един средновековен учен. Това не се дължи на нашата висока интелигентност като отделни индивиди, а на събирането и усъвършенстването на всяко едно древно учение, чрез изучаването и доказването на всяка една теория.
Несъмнено новите технологии спомагат за бързото и лесно достигане до информация, полезни са за образованието и професионалното ни развитие. Те улесняват до голяма степен нашето цялостно съществуване и голям брой от тях са се превърнали в неделима част от ежедневието ни.
Много от нас не могат да си представят нито ден без смартфон или компютър, а самата мисъл да бъдат на място без интернет сигнал ги ужасява. Помагат ли ни обаче технологиите да бъдем по-добри? Развиват ли у нас морални ценности или просто ни пристрастяват към себе си?
Американският клиничен психолог и преподавател по социални науки и научни технологии Шери Търкъл разсъждава как онлайн комуникацията влияе върху човешките взаимоотношения. Нейното изследване продължава в период от 15 години, през които тя изследва влиянието на новите технологии и социалните мрежи не само върху начина ни общуване, но и върху същността ни като цяло.
Тя достига до извода, че днес можем да правим с мобилните си телефони неща, за които хората от миналия век не са си и помисляли и без които днес не можем да живеем, считайки ги на нещо нормално. Това наистина ли е така?
Хората днес сякаш не можем на съществуваме пълноценно без да държим в ръцете си мобилно устройство. Когато седнем в метрото виждаме как всеки един човек, без значение от възрастта и социалната му принадлежност, е забил поглед в таблет или смартфон, изолирайки се напълно от заобикалящия го свят.
Всички изглеждаме пристрастени към социалните мрежи и непрекъснатото изпращане на кратки съобщения. Изглежда сякаш живеем в две паралелни вселени - реална и виртуална. Тъжното в случая е, че все по-често виртуалното пространство взима превес над реалността. Защо се получава така?
В социалната мрежа ти можеш да бъдеш какъвто си поискаш, променяйки не само външността, но и цялостната си личностна характеристика. Твоя виртуален събеседник няма как да те укори за недобре свършената работа в службата или за неизмитите чинии в мивката, затова там ти е приятно. Там бягаш, откъсвайки се от всичко реално, оставяйки на заден план далеч по-важните неща.
Срещите между хората са напълно видоизменени. Двама души сядат на кафе, но още преди да са си поръчали напитките бързат да споделят във "Фейсбук" къде са, с кого са и какво правят. По-късно публикуват селфи от същото място, след което цяла вечер следят харесванията и коментарите под публикацията си. Познато, нали?
С прекомерното използване на социалните мрежи у нас се поражда една зависимост към непрекъснатото шерване (споделяне) на локации, снимки, та дори и чувства. Изглежда така сякаш се вълнуваме повече от коментарите под фотоса, дадени ни от безброй знайни и незнайни "приятели", отколкото от човека срещу нас, от истинския приятел.
Виртуалният свят се е превърнал в една много сериозна бариера в традиционната междуличностна комуникация. Той не дава, а ограбва. Чрез него губим способността за осъществяване на нови реални познанства, свикнали да водим разговор само чрез текстови съобщения.
Не знаем как да се забавляваме без това да стане достояние на всички потребители, които следят нашите публикации. Те трябва да ни видят, трябва да знаят какво правим, иначе как ще разберат колко "интересен" живот водим. Интересен или по-скоро подвластен на една или друга социална мрежа. Нека всеки прецени сам за себе си.
Тъжна е днешната действителност. Знаем повече, но чувстваме и преживяваме по-малко, споделяйки вълненията и терзанията си само виртуално. Знаем, че щом се съмняваме, значи съществуваме, но днес се стремим да докажем своето съществуване чрез непрестанното шерване на живота си в социалните мрежи.
"Шервам, значи съществувам." - звучи абсурдно, но е факт.
