цветно

Шест есеистични размисли

Снимка: pixabay.com/geralt

Шест есеистични размисли, породени от Събора на Мъдростта в Пампорово.

Нарцис също е бъдещ бог

На 3 август, когато станах на 67 /13/, направих пълния кръг Изгрев-Залез-Изгрев. Будност в Троицата, прорастваща към Четворичността, а пък тя към Петорността и т.н., до Безкрайността, Безграничността, в Която всичко се ражда, за да расте, да класи и дава плод.

Да ражда, да у-мира, да отива у-Мира и пак да идва тук, пак да си отива, докато Кармата стене Дихарма, а Тя на свой ред в нещо още по-велико.

Великата мощ също расте, та нали не би ограничила Себе Си в нас чрез нашето себе, което един ден става Себе, за да има безгранична Мъдрост, да има Безпределност, Безбережност, Свобода до степен на "без Себе си".

Любовно служение на Бога, т.е. на Себе Си, та нали Сътворението е заради човека…

Иначе за какво би Му било Творението на Твореца, ако Той не би искал и То да стане като Него, че и повече, защото той, който е Любов, не е ревнив, а преди всичко искащ Творението Му да го задмине – което би било най-доброто доказателство за Неговата Велика Мощ, за това да огледа Себе Си в нейното огледало, да докаже, че дори и Нарцис може да бъде велик, стига да се е погледнал вече в огледалото на Първопричността си.

Носим в себе си предобраза на Христовото преобразяване

Наскоро празнувахме Преображение Господне. Празникът, оставил ни предобраза на Христовото преобразяване, който можем и трябва да следваме. Иначе не би имало смисъл в това да се раждаме, изобщо, ако не можехме да се променяме към по-добро, към по-висше еволюционно равнище. Ако не можехме да се освобождаваме от кармата, от миналото си, от илюзиите си…

"Тайната на Рождеството е директна енергия върху преображението", казва Учителя на Мъдростта – Ваклуш Толев. А щом има този велик божествен дар, човекът е роден, но все още неосъществен бог. Но, вървейки по стъпките на завещания ни от Христос Образ, той може да стигне и до Подобието с Него, колкото и дълъг да е този Път на развитие. Важното е да върви по него с вяра, дръзновение и непоклатима воля.

Нищо не е мое или наше

Катализаторът, моторът за осъществяване на дадена еволюционна вълна е постигнатата на поне в близост до 100-те процента предшестваща я вълна.

Същото като движението по спиралата – преди да постигнеш всяка следваща витка по нея, се връщаш малко, за да затвърдиш постигнатото. Затова без любовното служение и познание не може да се отиде в Духовната вълна на Мъдростта.

Не можеш да браниш нещо, дори и това да е познание, щом още не е станало „твое”, а пък когато стане, още по-малко, защото нищо не е нито "мое", нито "наше", защото е Нищото, Което е Всичко.

В Победния Път

Всяко несъвършенство е и предимство, всеки "конфликт", всяко "зло" е за добро. Или поне няма да бъде така, докато 6-те ни сетива отново не станат 12 и докато ДНК-то ни отново стане 12-нишково. Но засега нищо не е такова, каквото ни изглежда. А пък, когато стане, то отново ще се отдалечи като чертата на хоризонта все по-нагоре, т.е. навътре.

И така все повече към Многомерността, към Великата Мощ, Която носим в Себе си и Която, неслучайно, още "спи", за да не изгори съда на тленното, от чиято "пепел" се възкръсва за Живот в Бога. А тази "пепел" съдържа всичко и т.н "кощунство" и т.н. "Богоборство", "иконоборство"…, все "битки", водещи до Победения Път – Път на Служение без Себе Си.

Единосъщието ни с Бога започва от земната ни заедност

Ние не можем да сгрешим, дори и това да не ни изглежда така. Иначе, това би означавало, че греши Самият Творец, Който твори в и чрез нас. Пък и за какво би Му било Творението, ако То не би било за Него огледало на Великата Му Мощ?...

Затова няма грешки, няма конфликти, а само път на вървене натам, накъдето трябва. Път, по който надкрачваме вътрешните си върхове, като всички заедно споделяме и тъгата, и радостта, и усмивките, и сълзите си, защото Единосъщието ни с Бога започва от земната ни заедност.

Първите - като последни, станали "първи"

Най-много са ми допадали т.н. "нищи духом" хора. Каквото и да означава това. В Библията се казва, че "тяхно е царството небесно".(Мат 5:3). За мен това са нямащите нищо свое, защото имат всичкото, което е ничие, т.е. на Бога.

Това са тези хора, които стоят, не случайно, на първите "стъпала" на знанието, преди да стъпят на тези на познанитето и имат най-голяма потребност от любов. Докато другите, сигурните, че са по-напреднали в Мъдростта, са си самодостатъчни, обичат силно себе си (нищо лошо в това) и не им е нужна чуждата обич...

Но в един момент, когато се усетят в началото на безкрайния Път на Познанието, навярно, и те ще забленуват за обич, единствено можещата да ги подкрепя по поетия стръмен връх на Безпределността в себе си...

Предстоящи събития

Мисъл на деня