Щастието – игра с голям залог
Днес цветята мечтаят...Типично по детски ще кажа "Искам и аз"... Обичам онези моменти, в които мога да остана сама и да седна там в малкото ъгълче, където е целият ми шарен свят. Да мисля за всяко ново утро, което ми предстои и ми дава надежда. Надежда за новото начало, за идващото чудо, за плача на новороденото бебе, за новата нестихваща любов, за мечтите ми.
Днес си мисля за щастието – печелившата карта, която всеки от нас желае да има. Хората казват, че когато имаш щастие, имаш всичко. Но какво е щастието? Дали щастието е рецепта, която можем да изпълним при фармацевта в аптеката? Или е всичко това, което притежаваме? Дали ще се съгласите, че щастието е това какви сме ние и какво преживяваме?
Нима всеки от нас не иска да бъде щастлив, по-щастлив или най-щастлив. Искаме стойностен живот, пълен с вдъхновяващи преживявания. Искаме работа, на която да получим признание, родители, които да са горди с нас, деца, които ни се възхищават. Дори мисля, че ние хората (макар и често да не си го признаваме) искаме да бъдем харесвани, обичани и уважавани.
В днешно време повечето хора сме свикнали да преследваме щастието. Но по този начин не го ли поставяме пред нас? Не остава ли то извън обсега ни? А дали не сме щастливи точно днес, замисляйки се, че щастието е поредица от решения от всекидневния ни живот. Мисля, че то се крие в слънчевите лъчи, усмивките, прегръдките, добрите думи, които нашите близки ни даряват всеки ден. И всичко това напълно безплатно!
И така стигам до извода, че единственото щастие, за което човек може да отговаря е неговото собствено. Да бъдем щастливи не е егоистично. Щастието не е в ограничени количества. Това, че ние сме щастливи не означава, че непременно някой друг ще страда и ще плати цената за нашето щастие. И все пак би било прекрасно, ако всеки е щастлив.
И не забравяйте: Усмихнатите хора са най-красиви :)
