цветно

Ще се влюбя в есента

Снимка: Pixabay.com

Плахите влюбвания придружени с куп мъчителни теории на вероятностите отдавна не са по вкуса ми. Защото обикновено носят след себе си опустошителни бури от разочарования, породени от собствените очаквания, които са захаросани и лъжовни.

За това този път ще се влюбя както никога до сега. Ще се влюбя в есента. Истински, отдадено и завинаги. Без да очаквам нищо в замяна, освен шепа искрено вдъхновение, пречупено през творческите пориви на душата ми и причудливите мечти.

Ще се влюбя в пленителната палитра от топли нюанси постилащи върху премръзналите ми мисли меко и пухкаво одеяло. Ще се влюбя във всяка дъждовна капка, сливаща се тихо с тежките въздишки на носталгия по лятото и отминалите дни, когато всички изглеждаше някак по-лесно, но не и истински красиво.

Ще се влюбя в шума на листата, който с лекота ще заличи монолога в мислите ми и безбройните хипотези и дилеми отдавна превърнали се в излишен товар.

Ще се влюбя в запомнящия се вкус на топъл шоколад с ухание на уютен дом, ще се наслаждавам на горящите канелени пръчици и свещи с аромат на ванилия, докато опитвам от домашно приготвения тиквен пай или кекс с орехи и пудра захар.

Ще си сложа любимия жълт есенен пуловер с шарени декорации и ще обуя онези шарени обувки, които винаги са оставили в графата „прекалено странни, за да ги нося често”.

Ще се разхождам възможно най-дълго дори в най-мрачното време с фотоапарата си, за да запечатам всеки вдъхновяващ есенен фрагмент завинаги. Ще очаквам с трепет края на октомври, за да чествам по свой начин един от любимите си празници - Хелоуин.

В дома ми ще преобладават цветните килимчета, листата и клонките залепени на платна, декоративните тикви, малките шишарки в буркани, жълтите плетени възглавници и дървените рамки за снимки, украсени с лакирани орехови черупки.

Музиката ще е тиха, унасяща и красива, носеща полъха на горска мистерия.
Ще обикна залеза, сядайки всеки път на една и съща пейка, защото оттам изгледът към него ще ми се струва най-приветлив.

И един ден…на тази пейка ще се появи някой малко преди аз да дойда. Ще бъде някак замислен. Притихнал в съзерцание. С кристален поглед докоснат от пламъка на последните слънчеви лъчи. И влюбен в есента.

Ще седна до него без да продумам и двамата ще наблюдаваме мълчаливо пейзажа пред нас.

Ще бъдем случайност един за друг. Но не е ли това другото име на съдбата?

Мисъл на деня