Сладък изгарящ спомен
И това лято отминаваше монотонно. С нищо съществено той нямаше да го запомни. Pабота, малко забавления, скука… Близо месец флиртуваше с една жена и вече му беше безинтересно, защото нямаше развитие. Тя се правеше на недостъпна, а той изгуби желание за игра. В началото беше страшно нахъсан да я преследва. Разбира се имаше и много други.
Минаваше 19:00 ч. Той се приготви за работа и излезе с обичайния си мрачен поглед. Хората, които не го познаваха го мислеха за строг, прекалено сериозен и недружелюбен. Никаква емоция не се изписваше по лицето му. Беше енигматичен и точно с това привличаше жените.
Прекоси центъра и преди да наближи китайския ресторант в далечината забеляза жената, която се опитваше да впечатли. Тя се усмихна и тръгна към него. Това, което се случи тогава, той нямаше да забрави никога.
Тя се приближи, вплете ръце около врата му и го целуна. За части от секундата той остана неподвижен. Едновременно беше изненадан, развълнуван и объркан. До вчера тя беше хладна и дръпната, а днес - импулсивна, огнена, дръзка. Подлудяваше го! Мислеше, че няма шанс, но ето че тя сама дойде при него.
Усните й с вкус на кафява захар го оставиха безмълвен. Искаше да й каже: "Защо се забави толкова?". Но вместо това я притисна към себе си, опиянен от страст. В този момент жадуваше да са само двамата далече на някоя яхта в морето и да не я изпуска от обятията си...
Но... застъпваше нощна смяна. Реалността отново ги разделяше. За съвсем кратко се докосна до нещо красиво и то изчезна като остави сладък изгарящ спомен.
