След дълъг дъжд животът ухае различно
От Таня Бейкова
Толкова е красиво да си вкъщи, когато вали дъжд, да обследваш света през прозореца. Да наблюдаваш как ситните капчици се стичат по стъклото, да флиртуваш с тях, да си играете на асоциации.
Ако стъклото е гладката, но хлъзгава плоскост на живота, да си представяш, че капките са хора, чувства, емоции, състояния, и да разиграваш сюжети.
Около дъжда...
Емоции. Багри. Настроения. Детайли. Смисли...
Преди да завали, когато се смрачи, да ти стане носталгично и меланхолично, да те побият тръпки на страх, неведение, мистичност, уплах от непознатото, тревожност...
Когато завали, да ти е пълно, защото капките са движение, и ти усещаш по вените си да тече живот. Да се слееш с красотата на природните стихии и да запулсирате в един ритъм. Да ти е уютно, като в дом, защото Земята се пречиства.
Когато спре да вали, да излезеш на терасата, да съзерцаваш приплъзващите се водни частици по листата на дърветата и да вдишваш аромата на въздуха. Да вчувстваш този аромат, да се припознаеш в него, да се разтвориш като част в цялото.
След дълъг дъжд животът ухае различно. На пръст, на корени, на насекоми, на обновяване... Когато се появи дъга, да се търколиш мислено под нея и да усетиш катарзис.
Толкова е красиво, когато навън вали. Толкова ми е мое. Толкова ми е вкъщи. Ако си си вкъщи - в твоето тяло и в твоята душа.
