цветно

Смисъл с аромат на есен

Навън апетитно замириса на червени печени чушки. И тогава паметта ми яхна една въображаема метла и полетя през времето също толкова бързо, колкото Хари Потър лети със своята "Нимбус 2000".

Кацнах някъде в 1996 г. в село Ковачевци, Софийско. Там баба Пена печеше чушки на чушкопека и аз тихо се настаних до нея с надеждата някоя чушка да "изпадне".

На баба Пена ѝ се наложи да ходи пак до пазара. Прибрах се у дома, където ме чакаше богат обяд - баничката на баба с домашно точени кори, айрян от домашно кисело мляко, а за десерт имаше бухтички с мед от съседите.

След обяда баба се захвана с плетене, а аз хукнах навън да играя с децата. Прибрах се преди да се стъмни. Вечерях и си легнах, изпълнена със смисъл. Утре пак щеше да има някоя вкусотийка, пак баба Пена щеше да затваря зимнина, пак щяха да ме викат под прозореца рано сутринта.

Строгата ръка на действителността обаче не ми позволи да остана за дълго в този спомен и ме издърпа рязко с иззвъняването на мобилния. Но аз вече бях като нова. Беше ми някак топло и уютно. Сетих се за малките големи неща, които придават смисъл на всеки миг. И се захванах за работа. Утре кой знае накъде ще литна…

Снимка: Личен архив на автора 

Предстоящи събития

Мисъл на деня