цветно

София де Жанейро

София е прекрасен град! Един български рапър й казва София де Жанейро, а едни култови американски рапъри я нарекоха fucking New York! И преди София да се е възгордяла напълно, спирам да цитирам рапърите, че те нали нямат много речник и ще стане леко Паулу Коелю ситуацията.

Важното е, че из дебрите на нашето ориенталско-бруклинско сити се случват какви ли не невероятни истории, които може би завинаги ще останат неразказани, просто защото не са станали в някакви тежки градски клишета за грях като Лас Вегас, Берлин или Париж.

Ако беше там, всеки казва "Е, в такъв град какво друго да стане?" А София? Тя просто си е много яка, но световното съзнание не се е отворило, че тук може да те сполети нещо кой знае колко невероятно.

Ако и вие сте от тези хора, които смятат че трябва да минат през терминал 1 и 2, за да стане нещо и да им стане като цяло, нека ви разкажа една истинска история. Няма измислени герои, няма преувеличени детайли. Живият живот в една привидно скучна делнична вечер.

Нашият главен герой се казва Радо. Умен пич. На 26. Учи и работи, няма си още МПС и живее на квартира в София. Съквартирантът му се казва Симо. Много се разбират, знаят се от 1000 години, живеят заедно само от 1, но всичко е ток.

Радо има спорадичен успех с мацките. Понякога ги навъжда много, друг път яко суша, постоянно води некви "тиндърели" по софийски културни събития, даже на Пощенска Кутия веднъж.

Пуска свежи лафове и не се взима твърде насериозно, което като цяло е добро начало за каквото и да е. И въпреки че той е наясно, че тия неща са ясни, нещо сега пак е суша, а тазседмичният каталог в "Тиндър" е леко малолетен.

Пият си със Симо биричка кротко в апартамента и Радо сваля картите, че сексът от бая отдавна е мираж. Нашето подсъзнание винаги знае как да ни помага във всякакви ситуации, затова не е чудно, че именно в този момент Радо се сеща за своята млада 28-годишна шефка в офисчето, която има поглед на Рейнмен, но й се е*е постоянно.

Ама не с кой да е. С него. Направо, ако бяха в Щатите, да й е сложил ограничителна заповед. Симо веднага се сеща, че е виждал Шефката и че в нея наистина има психо/изнасилвачески вибрации. Но както си стоят и лежерно й се подиграват, Радо вече е пуснал един също толкова лежерен месидж на каката. И тя съвсем сериозно заявява, че идва у тях. Сега!

Настава лека суматоха. Радо ще трябва да слиза до денонощния- да вземе все пак нещо за пиене, да си има цигари, не е зле да си смени и тениската. Симо си седи по джапанки и се забавлява. Отива си в стаята като си мисли, че всъщност няма да се получат нещата.

Радо също не е много сигурен какво ще стане, когато Шефката пристига решително, разполага се смело на дивана в хола, вади джойнт и му казва да се отпусне и се радва, че е преодолял работните им взаимоотношения (Радо винаги се е измъквал при нейната настоятелност именно с тази уважителна причина).

Тя носи къса рокля, вдигнала си е краката все едно вече живее тук, дърпа си смело от тревата и му разказва някакви безумни истории. Радо отказва да пуши, сипал й е вино, което тя унижощава със скоростта на торпедо и той вече се чуди кой наистина се е притеснил в тази ситуация.

Шефката се залива от смях на някакви глупости и Радо вече осъзнава, че женският недоеб е един от най-големите проблеми на света и той наистина трябва да помогне с каквото може.

Една незадоволена жена сговнясва деня на минимум 5 човека, а после й се налага да остане и насаме със себе си, така че трябва да се работи за каузата и някакви незначителни детайли като това, че той всъщност не я харесва особено не бива да пречат на нищо!

И така, Радо скъсява дистанцията готов за подвизи, но Шефката вече е и пияна, и напушена, а в опит да я целуне, тя едвам се сдържа да не повърне и заявява провлачено, че й е необходимо да си легне.

Радо е джентълмен, разбира се. Води я до леглото си, където тя се строполясва и заспива като талпа. Толкова беззащитна, че тъкмо да си помислиш, че е миличка такава... и тогава захърква лекичко и си излизаш от стаята.

Младежът отива в кухнята, където Симо пуши цигарка и подпитва какво става. Докато Радо разказва изведнъж в чата му излиза онлайн една мамасита, с която си пишат мърсотии от време на време.

Тя явно търси внимание, защото вече е полунощ, а му праща някакви си закачливи картинки. Тука ще има игра. И докато се усети, Радо получава съобщението "Идвам, ама ако ми платиш таксито!".

Така... Вече подчертахме, че Радо е джентълмен, очевидно с нужди, така че таксито не представлява никакъв проблем. Било то и идващо от гъза на географията. Симо предлага да си легне до Шефката, за да им освободи легло, но хуманните му подбуди биват порязани.

Радо се гледа в огледалото. Днеска свежарка изглежда. Очевидно му е ден, може би най-вече защото не се напряга много, няма идиотски чувства, които обикновено пречат на такива добре стекли се събития и превръщат човек в притеснен тийнейджър.

Така че, хайде по течението, а любовта ще оставим за някоя, която ще си плати сама таксито.

Симо отваря вратата на Мамасита, защото Радо пикае. Напрежение си е все пак. Вижда й леопардовата чанта, казва й "мяу", но за втори път тази вечер остава отрязан и неразбран. Най-добре да си стои в стаята.

Радо и новата му гостенка вече са в хола и втората бутилка вино има своя нов потребител. Мълчанието е леко неловко и пичът решава да бъде супер честен, като си признава, че в спалнята му спи друга жена. Мамасита не се впечатлява особено. Даже май се възбужда от това и леко се смъква между краката му, хвърляйки дяволити погледчета.

Радо е меко казано изумен. Всичко, което са си казали, е "Здрасти! Здрасти. Как е? Добре. Мълчание. В стаята има друго момиче. Ок" и сега това? Наистина?! Какво стана с ловуването, с играта преди секса, с малко флирт? Толкова ли е лесно всъщност?

Но после нашия герой си спомня мъдрите думи на един стар плейбой пияница в неговото село, който още преди десетилетия му каза, докато си пиеше в 10 сутринта в кръчамата "Мойто момче, от мен да знаеш -свирката нема име и нема лице".

През цялото си юношество Радо не беше сигурен, че разбира дълбоката мъдрост. Но ето. На 26. В първата си квартира, малко след полунощ, той осъзна, че фелациото, което в момента получаваше няма нищо общо с личността, която го извършваше.

Свършил... с прекаленото мислене, Радо вече е готов да се "продължава напред", но телефонът на Мамасита издрънква малко странно. Такова едно... чуждестранно. Тя се втурва към него, явно развълнувана.

Прочита си съобщението, лицето й засиява, хваща си леопардовата чанта и казва, че си тръгва. Ще дойдат да я вземат. Радо е толкова зачуден кой ще дойде, че направо си пита. Тя спокойно си слага червило и казва: "Eдин пич от Благоевград". Чакай, чакай! Той пътува от Благоевград, за да я вземе?

Радо искрено се разсмива от факта, че ако той й е платил само едно такси, тоя пич от Благоевград се е вътрил с доста повече кинти за дизел, само за да получи една свирка. Нашият човек се изпраща спокойно с мацето, все едно са си съседи, които просто са си услужили с чаша захар.

Симо пак слуша в кухнята какво е станало в порочния хол. Що не спи тоя човек, не се знае. Но пък на Радо му се доспива. Вече е към 2 . Ляга си спокойно в спалнята, почти забравил, че там лежи чуждо тяло. Но тялото се размърдва. Била будна от известно време и се чувствала доста по-добре.

Радо вече наистина е "над нещата" и все така откровено разказва за посещението, което е имал. Но познайте какво отговаря Шефката? "Ами... ок!" След което с прилив на нови сили се нахвърля върху него, чакала този момент толкова отдавна.

Младежът усеща, че нещата започват да се случват тотално против волята му. И все така съпротивлявайки се, всъщност продължава да ги прави. И ги завършва.

След около час отива до кухнята, където познайте кой не спи? В очите на Симо се чете възхищение и възторг. Гранде Радо изглежда така, сякаш е спасил човешки живот, изродил е пеленаче, плувал е с делфини, видял е Господ.

Следва най-сладката цигара в живота му. Симо вече не издържа на бруталното разминаване между неговата вечер с цъкане на Angry Birds и тази на Радо, и отива да спи.

Нашият герой обаче не може още да заспи. Само след няколко часа ще посрещне изгрева в този чудесен, чудесен град. Град, който не може да ти предложи неща като Рио, но понякога е важно само да си на точното място в точния момент, за да могат нещата просто да ти се случат.

Всичко, което казваш – работи. Всичко, което не казваш - също. Действаш или не, просто е писано нещо да стане. Онази вечер точното място беше апартамент на "Опълченска". В София. Сори за тези, които не живеят тук.

Снимка: wikimedia.org/podoboq

Cъбития

Мисъл на деня