цветно

Специфика на хипнозата

Снимка: pixabay.com / fernandozhiminaicela

Между клиента и хипнотерапевта се установява връзка, основана на взаимно доверие. Клиентът трябва да иска да влезе в хипноза и целият процес – въвеждане, задълбочаване и извеждане от хипнозата, става от хипнотерапевта.

Ако клиентът остане съвсем сам (да разсея притеснението – ами ако нещо се случи с моя хипнотерапепевт по време на сеанс?), той от само себе си ще се върне в нормално състояние, макар и хипнотичното състояние да продължи още няколко часа.

В състояние на хипноза човек запазва своето критично отношение, запазва своите мисли. И все пак, в дълбока хипноза той приема да бъде върнат в друга възраст, а не в действителната си възраст (регресия), приема да разговаря с човек до него (а в действителност там няма никой).

Толкова е въздействащо внушението, че ти оставяш въображението си да бъде водено. Човек се вживява в ролята, която хипнотерапевтът му задава. Дори хора, които са много критични в естествено състояние на бодрост, в хипноза се оставят на процеса, оставят критиката си настрани, с цел почивка, отпускане за времето на сеанса. Налице е физическо и психическо отпускане, липса на желание за действие. Липсва спонтанност.

Внушенията в хипноза се правят, за да помогнат на клиента да се справя в живота си след хипнозата, след наличие на този процес. Тя помога за увереност, за самочувствие, при страхове, зависимости, фобии, тревога и безпокойство и много други. Изключително полезна е хипнозата в борбата с болките.

Правят се и постхипотични внушения, които действат със същата сила и когато човек вече е излязъл от състояние на хипноза и се занимава с обичайната си ежедневна дейност.

Хипноза

Хипноза за маските

Още по темата на Курс обучение "Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?"

Мисъл на деня