Спри да бъдеш толкова сериозен!
От Йоана Пеева
Ежедневието ни е погълнало до такава степен, че рядко ни остава време да си припомним какви сме всъщност. А със сигурност не сме тези сериозни, лишени от желание за живот, вечно раздразнени и намръщени индивиди, сливащи се с тълпата.
Във всеки от нас има нещо уникално, различно и то заслужава да бъде показано на света! Защото да бъдеш различен никога няма да излезе от мода.
Подобно на дрехите, които толкова си харесваш и не ги носиш навън от страх да не ги изцапаш, вследствие на което те ти умаляват, същото се случва и със способностите, които притежаваш – с времето те закърняват, защото писането, рисуването, спортът и всичко останало изисква тренировки и работа, за да прогресираш. Не е като карането на колело, за което всички казват, че не се забравя.
Интересите на днешното общество са меко казано доста разнообразни. Дава се прекалена гласност на маловажни неща като жълтите клюки, докато често истински важните новини остават на заден план. Но това не бива да те спира!
В едно сиво обкръжение ти се постарай да бъдеш жълт. Или червен. Или лилав. Или какъвто искаш, само не и сив! Защото сред толкова много сиво, всеки друг цвят се откроява и хората го запомнят.
Въпреки че страната ни е доста назад в листата по свобода на словото, дори след някои африкански държави, цензурата не бива да унищожи музата ти. Разбира се, има някакви морални граници и неписани закони, които не трябва да се прекрачват, но методът всички да се вкарват в матрицата трябва да бъде изкоренен.
Осмели се да бъдеш себе си! Не оставяй потенциала си да изчезне безследно във времето. Работи за следата, която ще оставиш след себе си. Кажи тъпия виц, който е толкова тъп, че чак е смешен. Разкажи на всички как като си бил малък не си искал да ходиш до тоалетна.
Или се засмей, когато някой друг разказва нещо подобно, а всички наоколо го гледат и се мъчат да не се усмихнат, да не би да се изложат. Подкрепи приятел, който се съмнява в себе си, защото обществото го кара да си мисли, че не е достатъчно добър.
Разсмей човека, когото никога не си виждал дори да се усмихва. Защото след това знаеш колко струва усмивката му. И явно има нещо в теб, при положение че си успял да я провокираш. (Моят най-голям успех е, че разсмях госпожата по история. Засега това е най-великото постижение в живота ми.)
И в никакъв случай не позволявай на тази твоя вътрешна искрица да изгасне. Защото после е трудно да я запалиш отново. Човек трябва да следва този път, който иска сърцето му. И това рядко е маршрутът на тълпата. Изрази се така, както искаш.
Създай си страница във Фейсбук или Инстаграм, където да се откъснеш от шаблона и да постваш съдържание, което наистина ти харесва, а не което е общоприето и модерно за всички. Засмей се, а не изпадай в нервна криза, когато някой ти каже, че имаш нещо между зъбите.
Публикувай това твое стихотворение, което се чудиш дали си го бива. Защото си го бива. Бъди този, който пръв се разсмива, докато останалите чакат точно това, за да започнат да се смеят. Сподели смешния статус, който е написан на прекалено просташки език за перфектната ти сухарска стена във Фейсбук.
Защото няма значение какво ще си помислят другите. Сериозно, спри да бъдеш толкова сериозен. Имаме броени усмивки, преди да ни изпопадат зъбите. Така че: Зелеееееее...
