цветно

Стана Катич: Снимките в България бяха едно много приятно преживяване

Стана Катич e канадска актриса от сърбо-хърватски произход, която изпълнява главната женска роля в сериала "Забравена", излъчващ се всяка сряда от 21.00 по AXN . Сериалът е изцяло заснет в България.

Ето какво сподели Стана Катич за работата си по "Забравена":

- Стана, няколко думи за "Забравена"?

- Аз играя ролята на Емили Бърн. Тя е била похитена преди шест години от началото на нашата история и всички вярват, че е мъртва. Била е изключителен агент от ФБР, била е омъжена и щастлива. Имала е малко детенце, момченце, което е държала за ръка и на което е помагала да направи първите си крачки.

Това, което се случва в началото на нашата история е, че всъщност тя е жива и че човекът, когото всички вярват, че я е убил, насочва съпругът ѝ къде да я намери. Така започва всичко.

Какво ви привлече в "Забравена"?

- Първоначално прочетох първите 4 епизода и това, което намерих за най-интересно беше, че това е история за оцеляване, а аз проявявам нездраво любопитство към истории, които засягат тази тема. Прочела съм много книги за хора, които успяват да преминат през невероятни изпитания, като например Втората световна война, Холокост и други силно травматични и унищожителни събития, но въпреки това са оцелели и са продължили напред.

Така че, четейки сценария, аз бях привлечена най-вече от това, че ще имам възможността да вляза в ролята на жена от нашето съвремие, която съчетава в себе си брилянтен професионалист, майка и съпруга, но също е герой и истински боец.

Най-важното за мен беше да изследвам и разбера кое е това, което те кара да преодолееш непреодолимото? Как става така, че не само оцеляваш при изключително крайни и извънредни обстоятелства, но излизаш по-силен и по-мъдър от ситуацията?

- Няколко думи за Вашата героиня?

- Емили Бърн знае как да оцелява. Тя се появява отново в един свят, който е продължил да съществува в нейно отсъствие – съпругът ѝ се е оженил повторно, синът ѝ нарича друга жена "мамо", баща ѝ се е разболял, брат ѝ се бори с алкохолна зависимост.

Но каквито и проблеми да имат, всеки един от тях е намерил комфорно място за себе си, в което тя не се вписва. Точно когато всичките ѝ близки са приели липсата и са продължили напред, точно тогава тя се появява от нищото и трябва отново да намери мястото си в собствения си свят, който се е трансформирал така, че да може да функционира и без нея.

- Кои са водещите теми за Вас в "Забравена"?

- За мен водещата тема в сериала е водата. Водата е един красив символ, с помощта на който могат да се обрисуват важни неща за историята и за моята героиня в частност. Водата е тази, която я води в дълбините на нейното несъзнавано, за да може да ѝ помогне да достигне до паметта си и да си спомни коя е, за да оцелее.

Водата е силно свързващ символ също с емоциите и прераждането, защото Емили Бърн прилича на Феникс - към средата на сериала тя "изгаря", за да се прероди по наистина удивителен начин, както много оцелели преди и след нея...

- Кои са универсални теми, които ще достигнат до международната публика?

- Сериалът обръща голямо внимание на динамиката в семейните взаимоотношения. Той разглежда връзката между брат и сестра, баща и дъщеря, майка и син, бивши съпрузи, настоящи съпрузи. Всички тези взаимоотношения попадат в конфликт помежду си в един или друг момент. Мисля, че няма човек на света, за който темата за семейството и взаимоотношенията вътре в него да са чужди.

Също е застъпен въпросът за семейните ценности, за лоялността и отново за оцеляването, за това да откриеш и мобилизираш вътрешните си сили в името на тези, които обичаш, въпреки необикновените обстоятелства, които за някои може да се окажат унищожителни.

Намирам за много интересно, колко силни сме хората всъщност и колко много можем да преживеем, да преодолеем и в края на краищата да намерим лек за най-дълбоките си рани.

- Как ви се стори да снимате в България?

- Беше красиво, беше по средата на зимата, макар че за по-голямата част от екипа за тези, които идват от по-топъл климат, беше малко по-трудно. Но това което най-много ме впечатли, беше работата на екипа от българска страна. Невероятни професионалисти с богат опит, всъщност, това са хората, които стоят зад някои от най-популярните екшъни в последните 10-15 години.

Впечатляващо е да видиш тази съвършено смазана машина, в която всички се познават помежду си, което пък те оставя с усещането, че влизаш в едно сплотено семейство, което те посреща с отворени обятия. Много ми хареса! За мен снимките в България бяха едно много приятно преживяване.

- Какво е да работите с Одед Ръскин?

- Одед, Надав, актьорите, екипът - всеки един идваше на снимачната площадка с изключителен заряд, с енергията и желанието да даде най-доброто от себе си на този труден в много отношения проект.

Казвам труден, защото този сериал се снима, както се снима игрален филм, всички десет епизода се снимат по едно и също време, защото локацията е водеща, освен това разполагахме само с 3 месеца и половина, в средата на зимата... Всички дадоха всичко от себе си, докато проследяваш процеса знаеш, че няма какво повече да искаш.

- Как се снимат 10 епизода наведнъж?

- Още в началото на снимките разполагахме със сценария на всички десет епизода, което в никакъв случай не означава, че не сме задълбавали в действието и не сме работили върху него допълнително, но имахме лукса да сме наясно от самото начало откъде тръгваме и накъде отиваме, което ни позволи да изградим максимално достоверно образите си.

Традиционно, в телевизията историята няма начало, среда и край. Обикновено се снима епизод за епизод, но в този случай снимахме както се снима игрален филм.

- Коя е любимата Ви сцена?

Има една сцена, в която Емили бяга и скача в езеро, за да се спаси и успява да излезе на другия му бряг. Спомням си как я заснехме. Беше много студено и продуцентите и екипа бяха притеснени, въпреки предварително взетите мерки – имах неопрен под дрехите и така нататък, но тревогата си седеше заради студа и защото никой не знаеше какво може да се очаква.

Всичко мина добре, сцената се получи идеално, а това, което видях в нея и което ме накара да я заобичам е, че тази сцена всъщност е една красива визуализация на това, което представлява героинята ми всъщност.

В тази сцена тя скача с главата напред в нещо безкрайно непознато и враждебно, а после излиза от това много дълбоко и много опасно място. От тази сцена разбираш, виждаш с очите си, как тя никога няма да се откаже, че ще продължи незвисимо от всичко, с което ще се сблъска, за да се добере отново до светлината на повърхността и да напълни отново дробовете си със свеж въздух! Красива визуализация на същността на Емили Бърн.

- Какво Ви харесва най-много в "Забравена"?

- Интересната семейна динамика, най-вече. Да, всички семейни взаимоотношения са сложни, но тези тук са малко по-сложи по разбираеми причини, което е интересно от гледна точка на актьорската игра.

Също много харесвам идеята да можеш и да знаеш как да оцеляваш, да преминаваш през необикновени обстоятелства, да преодоляваш трудности.

Другото, което много ми харесва е, че в тази история в главната роля е жена, която също е и майка. Мисля, че няма чак толкова много истории, в които майката е също и супер герой, и то един много дързък, достоверен, човешки начин.

Мисъл на деня