цветно

Станислав Стратиев: Стоян и село

Снимка: pixabay.com/Tihomir Sokolov

Някъде — минерална вода, другаде — нефт, в селото на Стоян — изостаналост.

Изостаналост и дивотия.

Планини, гори, чукари и вампири и таласъми.

Населението, разбира се, не вярва, ама то като дойде и ти седне на масата, как да не вярваш?

Или те погне посред бял ден, та обикаляте селото, докато някой не клъцне главата на черна кокошка и не я захвърли насрещу таласъма.

Селото малко, двайсетина къщи, ама като те гони таласъм, ти се вижда голямо като София.

Голяма изостаналост.

Последната надежда на населението е поне демокрацията да дойде, щото ток и вода не иде, то и няма откъде да дойде, път няма, ама тя не идва.

Вместо нея идат мечки и ти духат в окото насред мегдана.

Вълци давят овцете, глигани опустошават картофите.

Хората взеха да стават по-малко от зверовете.

Голяма изостаналост.

Голяма изостаналост и снаряди.

Селото лежи на снаряди.

Някъде дал Господ злато, другаде – пирамиди, тука — снаряди.

Най-отгоре са тези от Втората световна война.

Те са, кажи-речи, на две педи. Копнеш малко по-дълбоко краставиците и летиш във въздуха.

Под този пласт са снарядите от Първата световна война.

Те са на дълбочина, кажи-речи, един нужник.

Населението се шокира и не копае вече нужници.

По най-малкия повод тича в гората.

Голяма изостаналост.

Голяма изостаналост и дивотия.

Под тях пък са тези от Руско-турската война.

Тръгнеш да копаеш кладенец и след четирийсет и пет минути не ти трябва вече ни вода, ни храна.

Селото затова няма вода, а населението пие от мечите стъпки и от горските изворчета като звяр.

По-надолу не е стигано, не се знае какво има под този пласт.

Населението с основание предполага, че по-отдолу са саби и боздугани.

Не може да се каже, че това е плодородна почва и че жътвите са много богати в това стоянско село.

Въпреки всичко животът тук си тече както навсякъде.

Родно място, второ няма.

Станислав Стратиев

Cъбития

Мисъл на деня