Станислав Стратиев: Стоян и село
От HighViewArt
Някъде — минерална вода, другаде — нефт, в селото на Стоян — изостаналост.
Изостаналост и дивотия.
Планини, гори, чукари и вампири и таласъми.
Населението, разбира се, не вярва, ама то като дойде и ти седне на масата, как да не вярваш?
Или те погне посред бял ден, та обикаляте селото, докато някой не клъцне главата на черна кокошка и не я захвърли насрещу таласъма.
Селото малко, двайсетина къщи, ама като те гони таласъм, ти се вижда голямо като София.
Голяма изостаналост.
Последната надежда на населението е поне демокрацията да дойде, щото ток и вода не иде, то и няма откъде да дойде, път няма, ама тя не идва.
Вместо нея идат мечки и ти духат в окото насред мегдана.
Вълци давят овцете, глигани опустошават картофите.
Хората взеха да стават по-малко от зверовете.
Голяма изостаналост.
Голяма изостаналост и снаряди.
Селото лежи на снаряди.
Някъде дал Господ злато, другаде – пирамиди, тука — снаряди.
Най-отгоре са тези от Втората световна война.
Те са, кажи-речи, на две педи. Копнеш малко по-дълбоко краставиците и летиш във въздуха.
Под този пласт са снарядите от Първата световна война.
Те са на дълбочина, кажи-речи, един нужник.
Населението се шокира и не копае вече нужници.
По най-малкия повод тича в гората.
Голяма изостаналост.
Голяма изостаналост и дивотия.
Под тях пък са тези от Руско-турската война.
Тръгнеш да копаеш кладенец и след четирийсет и пет минути не ти трябва вече ни вода, ни храна.
Селото затова няма вода, а населението пие от мечите стъпки и от горските изворчета като звяр.
По-надолу не е стигано, не се знае какво има под този пласт.
Населението с основание предполага, че по-отдолу са саби и боздугани.
Не може да се каже, че това е плодородна почва и че жътвите са много богати в това стоянско село.
Въпреки всичко животът тук си тече както навсякъде.
Родно място, второ няма.
Станислав Стратиев
