цветно

Стайнбек: Живеем в ерата на опаковката

Живеем в ерата на опаковката. Всичко се опакова – от облечени и препарирани бълхи до локомотивите. И полека-лека, но упорито, опаковката придобива по-голямо значение от съдържанието. Защо не, питам, след като съвременният потребител купува според опаковката? Книгата, представлява пакет и подозирам, че за книгите важат същите онези правила, които се отнасят и за лекарствата и консервите. Изглежда има някаква истина в твърдението, че ако опаковаш едни и същи таблетки в жълти кутийки и в бели, потребителите ще купуват жълтите. Какъв е извода в такъв случай? Облечете вашата кауза в лъскав плат, сложете дебели корици и вероятността тя да бъде купена се увеличава значително.

Самата цена на книгата е достатъчен фактор, изключващ всякакви нововъведения.В Америка, за да си купиш книга трябва да разполагаш с три и петдесет или четири долара. Щом са ти останали четири долара за книга след данъците и стоките от първа необходимост, значи поне за известно време си платежоспособен.

Самата книга се е сдобила със своя вълшебен, свещен, авторитетен характер във времена, когато книгите са били съвсем малко на брой и са принадлежали само на най-богатите и най-учените люде. В ония времена книгата е била единствения ключ, освобождаващ ума да скита из далечни места и да се отдава на златни мисли. Талисманът, наречен книга, е бил единствения начин да излезеш извън своя аз. И най-голямото чудо е това, че при цялата днешна конкуренция от страна на грамофонната плоча, радиото, телевизията и киното, книгата успява да запази своята ценност. Един диктатор може да убива и осакатява хора, да падне до най-ниското ниво на тиранията и да е мразен от всички, но вземе ли да гори книги, значи е постигнал върха на тиранството. А това не можем да му простим.

Като средство на пропагандата книгата е по-мощна и ефикасна от всички останали средства. Радио предаванията не се ползват с особен авторитет, но книгата никога не лъже. Хората автоматично не вярват на вестниците. Но автоматично вярват на книгите. Странно е, но е факт. Вярват на книгите и тогава, когато на нищо друго вече не вярват. Книгата се пази и предава от ръка на ръка. Изключително рядко явление е човек да унищожи книга, освен ако наистина не я мрази.

Много съм мислел какво ли ще е бъдещето на книгите. Дали ще продължат да се конкурират с бързите, евтини и лесни форми, които не изискват нито четене, нито мисъл? Засега поне, според мен, успяват – поне някои от тях. Днес обаче куп книги се пишат с цел бъдещото им екранизиране. В ред случаи дори писателят е впрегнат да действа отчасти като писател и отчасти като търговец. Принуден е да стои в някоя книжарница и да етикира своя продукт с името си. Да се явява по телевизията и да се прави на дресирана маймуна. Ако не го направи, обвиняват го, че не го е грижа за книгата му. Или че е антисоциален, щом не позволява на някое илюстровано списание да запечати на гланцовата си хартия закуската му, жена му, съответно – жените му.

Литературата не се е разпространявала от бледо, беззъбо и критично духовенство, пеещо ектениите си насред безлюдни църкви – нито пък е игра за уединени избраници, самопомазани монаси просяци, разнасящи нискокалорично отчаяние. Литературата е толкова стара, колкото е и словото. Поражда я нуждата на човека от нея и не се е променяла, освен да става все по-необходима.

Цитатите са от сборника "Америка и американците"

Източник: Lira.bg

Сборникът "Америка и американците" дава пълна картина на небелетристичната дейност на Стайнбек и е всъщност последното произведение, което е публикувал през живота си. Издателите мъдро са организирали книгата тематично, а не хронологично, и по този начин позволяват на читателя да сподели размислите на големия писател, да се запознае с политическите му прозрения, да срещне някои от приятелите му и да вникне във вижданията му за Америка през XX век. Снимка: jetelub.website.tl

Предстоящи събития

Мисъл на деня