цветно

Стефан А. Щерев: Книгите, които ме промениха

Стефан А. Щерев. Снимка: Виктор Чучков

Актьор, продуцент и ТВ водещ - така най-кратко може да представим Стефан А. Щерев, който е и активист и съосновател на Номадската танцова академия, Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" и Нощта на театрите.

Стефан е завършил Пловдивския университет, програма "Синтетично сценично изкуство", специализирал е и в Амстердам, Виена и Нови Сад. Кариерата му стартира още докато учи в столичното 22-ро СОУ, с експерименталните класове "4ХС", а след завършването си е част от Театър Студио 4ХС (Студио за Синтетични Сценични Средства). 

По същото време изиграва и първата си роля в киното, във филма "Лошо момче" на режисьора Георги Попвасилев. Следват роли в продукции като "Прогноза", "Джулай", "Мисия Лондон", "Живи легенди" и "Събирач на трупове". Зрителите го познават и като водещ на няколко предавания по Нова Телевизия и БНТ1.

Театралната сцена у нас и в чужбина го среща с имена като Алън Гуд, Ксавие Ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Далия Ачин... В момента Стефан работи заедно с немските артисти LIGNA по съвместния им авторски проект "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарната личност", с който ще открият театралния сезон във Франкфурт в началото на септември.

Ето какво сподели Стефан А. Щерев пред HighViewArt.com за книгите и четенето: 

"Четенето се случи преди слушането на грамофонни плочи с приказки. Въпреки че имам пряка връзка с Балкантон (дядо ми е бил един от директорите му) и ми се носиха всички нови плочи с приказки, а после и с музика, като малък открих, че четенето е по-интересно. За картички от стрелбищата с Брус Лий ми се отказваха пари, но за книга никога.

Паметен случай от началото на 80-те: разболявам се, както обикновено всяка зима, този път е по-сериозно. Температурата е около 41 градуса – чувам майка ми как нарежда незабавно да ме заведат на лекар, полусънно е. Халюцинирам някакви неща, майка ми е вече в уплах. Помня само, че сме в УНГ кабинета и лекарят е забелязал нещо в ухото ми, което трябва да спука.

Почти веднага след това ме отпусна и излизайки от болницата, трябваше да минем и през аптеката за някои неща. Представях си бъдещето в следващите няколко дни – лежане, скука и досада. Поисках баща ми да ми купи книги и влязохме и в книжарницата. Там имаше един току-що излязъл съветски атлас на света с карта и на звездите, и на континентите с кратки бележки за всяка държава, струваше 10 лв. (ужасно много пари за книга по това време).

Сега осъзнавам, че съм поискал един малък интернет с този атлас – имаше всичко за света и видимото небе. Излязохме с книги за около 25 лв. (за сравнение земеделската пенсия тогава е била 28 лв). И така, болен, изнемощял и щастлив, държах около десет книги в ръцете си и знаех, че ще ги прочета от кора до кора. По няколко пъти."

Част от книгите, които промениха Стефан А. Щерев:

1. "Малък световен атлас"

Стефан: "Определено една от книгите, които освен за четене, ставаха и за мечтане. Рисувах с моливи разни маршрути, мислено обикалях с кораби по пътя на Магелан и Колумб, спирах на пустинни острови, завладявах територии, срещах туземци, търгувах. Този атлас, заедно с всички бележки по него, ми даде една ранна представа за света и разбирането, че е огромен, интересен и очакващ. Нарисувал съм и морския си път до един остров в Тихия океан. Понеже е отбелязан без име, съм го надписал като о-в Леа (на принцесата, певицата още не я бях чувал)."

2. "120 бележити композитори" от Иван Минчев

Стефан: "Признавам, не се сетих за автора, проверих го в мрежата. Но тази книга съм я препрочел поне 20 пъти. Толкова се бях вторачил в имената на композиторите, в биографиите им, че можех свободно да преразказвам поне 70% от книгата. Знаех имената на всеки, къде и кога е роден, колко опери има, в кои градове е живял и творил. Знаете ли например, че Верди се ражда…французин? През 1813 г. Ронколе, където е роден, е бил територия, окупирана по време на една от Наполеоновите кампании. Верди е записан в църковните регистри под името Жозеф Фортунен Франсоа. Само след две години Пармското херцогство е освободено и връщат името му, както го знаем и до днес - Джузепе Фортунино Франческо Верди."

3. "Песните на Малдорор" от Лотреамон

Стефан: "Деветдесетте донесоха всичко нечувано, невиждано, шведските секти, бденията, масовите молитви, Батай и Лотреамон. Като ученици в "4ХС" - студио за синтетични сценични средства, попивахме всичко, което възбуждаше сетивата ни на артисти. Лотреамон се появи в един точен момент на стачки, нищета и реформираща се партия - майка, съзнанието ни беше пометено от тази реалност. Нямаше какво да правим в реалния свят, а сюрреалистите вече бяха открили Исидор Дюкас Лотреамон - това ни предстоеше и на нас. Още пазя тетрадка с текстове, силно повлияни от тази книга. Някога ще я намеря и прочета на висок глас."

4. "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков

Стефан: "Тази смесица от Бегемот, Воланд, Анушка и олиото, Варенуха и Азазело, Пилат и Йешуа Ха-Ноцри беше едновременно велика в разговорите между Пилат и Йешуа, ужасно смешна в приключенията на свитата на Воланд и трогваща с линията на Маргарита и нейния Майстор. Обичам да препрочитам този роман от произволна страница и в разбъркан ред, има пасажи, които и до днес цитирам по памет, например: "В бяло наметало с кървавочервена подплата, с поклащаща се кавалерийска походка, в ранното утро на 14-тия ден от пролетния месец нисан, в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод, излезе прокураторът на Иудея, Пилат Понтийски..."

5. "Чайка" от Антон Чехов

Стефан: "Знам, това е сценичен текст и не попада в категорията книга, но все пак е текст, който ми е повлиял. Преди всичко с постановката на моите приятели и колеги от СНП - Нови Сад. Тяхната "Чайка" е може би най-смисленото театрално преживяване, което съм имал като зрител до момента. Но да се върна на текста. Там само четенето те кара да плачеш за "der jugend goldene träume" - златните мечти на младостта, за Трепльов и Заречная, за ужасяващата мисъл на Тригорин, че няма да бъде запомнен с нищо"...а като умра, познатите, минавайки край гроба ми, ще казват - тук почива Тригорин. Добър писател беше, но не като Тургенев." Въобще, текст за плач и пречистване. Въпреки че е замислен като комедия от гениалния си автор."

6. "Естествен роман" от Георги Господинов

Стефан: "Този роман естествено се вписа в живота ни. Естествено се вплете в ежедневието и се сля с фикцията. Той остана в ръцете ми завинаги. Подарявал съм поне пет различни превода на мои приятели от чужбина. Естествено, те ми писаха да ми благодарят. Естествено, бях сигурен, че ще им хареса. Естествено, нали?"

7. Списание "Ах, Мария"

Стефан: "Това беше нещо като HBO и Netflix за литературата. Българската (а и не само) литература като списание. Непревеждани текстове, открития, откровена скука, плагиатстващи, гении, всякакви луди имаха огромно влияние върху заниманията ни малко преди Милениума. Това беше зоната за свободно мислене. Там нямаше власт дори въображението."

8. "Бунтът на бездарниците" и "Алхимия на Словото" от Материус Розенкройцер

Стефан: "Странно как тази/тези много претенциозна/и книга/и намери място тук, но ще бъда нечестен ако не я поставя. В младежките ми години това беше като да открием неиздаван албум на Bauhaus, The Cure, Cocteau Twins или поне ръкопис на Шекспир, опера с бележки под черта на Верди...Тази книга говореше страшно, неразбираемо, но все пак привличаше с желанието да я разгадаем."

9. "Името ми е Червен" от Орхан Памук

Стефан: "Памук е разказвач. Вероятно един от най-големите в световната литература. Тук той говори за изкуството и отдадеността така, че на човек му се иска да е толкова еротичен и артистичен, поне колкото е описано в книгата. Тя те оплита в мрежа и не те пуска никога. Освен в случаите, когато четеш "Сняг" или "Бялата крепост", но и те са на същия автор, така че не се брои."

10. "Пикник край пътя" от Братя Стругацки

Стефан: "Също роман, който чета често. Всъщност е част от сборника "Неуговорени срещи" с други творби на авторите, но именно тази ми е най-важната. Тук се научих да следя пластовете, да виждам отвъд очевидното, да долавям невидимото. Освен увлекателните описания на Посещението и намерените "празнотии", "черни капки", "пачата на вещицата" и "голото теме на комара", тази книга винаги ме е привличала с историята за Златното кълбо - онази митична машина на човешките желания. Препрочитал съм десетки пъти епизода с Месомелачката - капанът, който се актвира преди някой да може да се добере до кълбото. Когато по-късно гледах "Сталкер", разбрах къде е границата на сънуваното и въображаемото. И алюзията с ядрените градчета в СССР. И Зоната, която ражда чудовища."

11. "Последното изкушение на Христос" от Никос Казандзакис

Стефан: "Обичам я само заради финала й. Тя наистина променя. Дали лудата теория на Керстен за живота на Христос в Индия е вярна, или не, не е важно. Важно е, че утеха има за всеки. И за вярващия до слепота, и за невярващия до глупост."

P.S.

Стефан: "Нарочно не сложих тук Стария Завет, "Готварски рецепти от Средиземноморието", "Пипи Дългото чорапче", "Тютюн", всичко на Труман Капоти и Керуак, Ст. Ц. Даскалов или "Робинзон Крузо". Вероятно, за да мога да си оставя място да опиша някога някъде кои книги искам да прочета някога и кои никога повече."

Предстоящи събития

Мисъл на деня