цветно

Страховете от новото и как да ги преодолеем

Снимка: pixabay.com

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са "чужди". Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса - защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

Предстоящи събития

Мисъл на деня