цветно

Странстващите поети от старата турска литература

Снимка: pixabay.com / Semevent

Две са основните направления в старата турска литература: класическа, дворцова, (диванска поезия), повлияна от арабско-персийската литература, от ортодоксалния ислям. И народна (ашък-сазова поезия), защото е изпълнявана със съпровод на саз.

Реалистичната народна поезия на ашъците, странстващите ислямски поети, е освободена от схоластика, съхранява самобитните черти на турското народно творчество. Затова няма свой аналог в света.

Един от най-ярките и самобитни поети в историята на цялата турска литература, оценен като "поет на всички времена" от своя по-млад събрат по перо Джеляледин Руми, е Юнус Емре (13 век).

Той става един от първите странстващи поети и се смята, че като Руми, също е посветен във вътрешното, огнено познание на Любовта, на Словото, на Гносиса, чийто символ е кърваво-червената роза. Според него, всеки човек е роза, чакаща славея (Бога, Гносиса), за да разцъфне, да се отвори окото на сърцето му и да вижда навсякъде и във всичко Присъствието и Волята на Бога.

На тази основа възниква и алевизмът в исляма - религията на любовта, братството и справедливостта. В нея се твърди, че човек става ашък, когато се влюби в Бога, когато се откаже от всичко в живота си и се посвети изцяло на поезията, стане гариб – странстващ поет.

Тъй като в суфизма (ислямския мистицизъм) ашък означава и привърженик на мистична секта, Юнус Емре се явява и като основоположник на турската суфистка поезия. Шестият имам на алевитите казвал, че Словото е плътта на Аллах. Не случайно, и Библията казва, че в началото е било Божието Слово, чрез което Творецът твори, придава плът на енергията.

Не случайно, и тайните на езотеричното познание в алевизма били скрити в нефесите, свещените песни, които били общо 1350, но от тях днес са запазени доста малко. Името им означава Дихание, защото били предадени от Диханието, от Духа на Бога. Наричани са и книгата на Истината (Хаккън Китабъ). Те също са изпълнявани със съпровод на саз, както и поезията на странстващите поети. Дори може да са и едно и също нещо.

Юнус Емре е бил истински ашък, казвал, че раят е в сърцето на оня, който се е слял с Аллах, който възхвалява Бога истински, когато е разтворен в природата. Казвал също, че поезията му се раждала, докато чел в Книгата на сърцето си, т.н.

Книга на Живота в християнството. Юнус Емре имал 3000 стиха, според преданието, той ги чел на брега на реката, дори хвърлил 1000 от тях в нея, а други 1000 в огъня. Но те не се загубили, защото били запети от птиците и от рибите.

Съчинената ашък-сазова поезия по време на дервишките сбирки (меджлиси) имала проповеднически характер, в нея суфиите изразявали своята концепция за живота и света. Тя придобила голяма популярност, благодарение на нейния достъпен и емоционален език.

В нея всички понятия, като Любов, Любима, Приятел, Раздяла, Радост, Мъка и др. се отъждествявали с Бога-творец. Дори доста автори, като Юнус Емре, стигат до прозрението, че Бог е вътре в човека и не трябва да се търси извън него, затова отъждествявали Бога и човека, което било кощунствено за тяхното време и се преследвало жестоко.

Много от тези творци стават жертва на несправедливата обществена система в мюсюлманския Изток. Но народните поети-ашъци продължавали да подбуждат народите си към свобода, братство и справедливост. Творчеството им предизвикало протести и борби срещу феодалните порядки, срещу религиозната схоластика.

То имало и друга характерност, водело към откриването и развитието на човека чрез духовно усъвършенстване по пътя на мистичната екзалтация. Но винаги си оставало близко до народа, до фолклорната образност, макар и изведена чрез по-сложни символи, метафори, алегории, основани главно на любовните взаимоотношения.

И точно тези художествени прийоми правят ашък-сазовата поезия така съвременно звучаща, дори и осем века след нейното възникване. Затова и част от тази жизнелюбива поезия е включена в "Златната книга" на ЮНЕСКО.

Тук представяме някои автори и творби от сборника "Откак ме озари любов", в който се проявяват преводачите Янко Димов, Виктор Самуилов, Добромир Тонев, Сабахатин Байрамов, Хубавинка Филипова, Йорданка Бибина.

Любовта – безконечността на вечността

От хълма на страстта изчезвам в твоя поглед-необят

И гроб и ад не ни гнетят жестоко, ако любов към Бога съществува

<> <> <>

ЮНУС ЕМРЕ

СЪБРАТЯ МОИ ЧУЙТЕ ВСИЧКИ

На слънце любовта прилича
Душа несгрявана от обич
на камъка студен прилича

Тя на безплодност се обрича
отровата й вред изтича
Дори елейно да нашепва
словата й на сеч приличат

Душата в обич тъй гори че
омеква и на свещ прилича
Душата каменна е мрачна
досущ на зимен мрак прилича

На пост пред Божиите двери
дервишката звезда е верна
на своите светци – по блясък
на властелинската прилича.

Ти все така Юнус отричай
дела и грижи непривични
Едва щом любовта постигне
мъжът на свят дервиш прилича

***

ПОСТИГАТ ДОСТОЛЕПИЕ ОНЕЗИ

които във несрета съществуват
а на върха на стълбата житейска
пожизнени места не съществуват

Душата извисяване бленува
а криволичи в пътя си едничък
Лицето ни е отразило всичко
което вдън душата съществува

Ей този старец знае ли какво са
отминалите дни и колко струват
Дори едно сърце да си плячкосал
за него Божи дом не съществува

Най-тъмен трон за Бога е душата
и Бог затуй към нея взори мята
Сърце щом нараниш – и в двата свята
като окаяник ще съществуваш

Да чуе глух словата ти не чакай
За него нощ и ден от здрач са сякаш
Сред просветените е сляп и в мрака
на отрицателите съществува.

Когато си желаеш нещо светло
ти пожелай и друг да го усети
Това мълвят четирите заветни
свещени книги ако съществуват

Оттук безброй са минали и ние
ще минем и забрава ще ни скрие
На обичта виното щом отпием
ще разберем че смисъл съществува

ЮНУС да следва своята посока
на нищо да не гледа отвисоко
И гроб и ад не ни гнетят жестоко
ако любов към Бога съществува

***

НЕ СМЯТАМ ДА ОСТАВАМ ДЪЛГО ТУК

Нали за да си ида тук дойдох
Търговец съм и нямам избор друг
да си похарча стоката дойдох

Дойдох сред вас но не за съд и власт
дойдох любов да въдворя сред вас
Дойдох в обител на Приятел аз
Да ви даря със радости дойдох

Попитайте ашъците за мен
От скъп Приятел бях опиянен
Доскоро с дух ранен и раздвоен
единството да укрепя дойдох

Аз роб съм на Приятеля си вожд
Аз птица съм в градинския разкош
В градината на вожда ден и нощ
да пея като славей дойдох

ЮНУС познава истини безброй
но тази не му дава миг покой
Където търсим Бога там е той
За да позная него тук дойдох

<> <> <>

ХАДЖЪ БАЙРАМ ВЕЛИ

СЪРЦЕ СЪРЦЕ КАКВО ТИ Е СЪРЦЕ

Изпълни се с печал това сърце
Пламтя това сърце това сърце
Лек в пламъка откри това сърце

Пламти сърце пламти сърце в пожар
За твойта мъка огънят е цяр
Подобно пеперуда ти изтля
във пламъка на любовта сърце

За истината истински горя
В краските на любовта изгря
Самό откри самό достигна ти
целта желана влюбено сърце

Градът голям какъвто и да бе
се е превърнал в седмото небе
В обител на душите ни дали
ще се превърнеш влюбено сърце

Нали Пророкът каза на света
Във бедността търси почтеността
С дела слави се и се прослави
Чрез тленното си славно ти сърце

Хаджи Байрам без мъка без тъга
байрам празнувай с либето сега
Въздавай вечна слава на Аллах
Байрам празнувай с либето сърце

<> <> <>

ЗАЙГУСУЗ АБДАЛ

СРЕД ВЕЛИЧАВИТЕ НАЙ-ВЕЛИЧАВ СЪЗРЯХ АЗ

Отбираш си от занаята ти о Боже
Молитвите си людете нашепват в проза
а твойто слово е изваян стих о Боже

Рабите свои непокорни сътворил си
а ето че си ги оставил тъй смирени
В смирение си ги запратил в низините
пък ти самият си се възвисил о Боже

Мост от косъма по-тънък сътворил си
та да го минат твоите раби смирени
Ти нас ни зарежи недей бери ни грижа
Ако ти стиска сам го премини о Боже

<> <> <>

ПИР СУЛТАН АБДАЛ

ТИРАНИНЪТ ЖЕСТОКОСТИ ИЗВЪРШВА

и аз ридая като скръбен славей
Град камъни главата ми обсипват
Докосване другарско ме смущава

Кой враг и кой приятел е се вижда
във тежък ден когато имаш грижи
Осъден съм на смърт да ме пронижат
или обесят толкоз ми остава

Аз ПИР СУЛТАН АБДАЛ съм в битието
Душата ми отлита към небето
Пред вража стръв не трепва ми сърцето
А роза от приятел ме ранява

***

ВДИГНАХА НИ КАКТО СПАХМЕ

За живи ни взеха
Станахме овце забляхме
За стадо ни взеха

При касапи ни подбраха
В скотобойна ни навряха
С дух предаден на Аллаха
За мъртви ни взеха

Беше във екстаз душата
Закръжихме по земята
Мед събирахме в цветята
За пчели ни взеха

Вписахме се в редовете
На ашъците и ето
станахме на мед най-светъл
За нектар ни взеха

Казва ПИР СУЛТАН на всеки
Много тайни крий човека
И така от век на века
за Али ни взеха

<> <> <>

КЬОРОГЛУ

СЛЕД ГОСПОДА НА ТЕБ СЕ ДОВЕРЯВАМ

Ти крепост си ми моя планина
Без тебе сякаш без криле оставам
Опора си ми моя планина

На теб го казвам долина предрага
Ако от своя роден край избягам
лъка колчана ми ми вземи веднага
Ти крепост си ми моя планина

Тук пътищата наши в слънце греят
Сърцата ни с любов за тебе пеят
Тук всеки кът по-щедър е от бея
Опора си ми моя планина

Виж КЬОРОГЛУ от връх с очи те гали
Сълзата моя кървава позна ли
Години все за теб душата жали
Ти крепост си ми моя планина

<> <> <>

ДЕРТЛИ

КАКВО Я РАДВА И КАКВО ОБИЧА

Какво най-много иска на земята
Сърце ту пламваш ту безцелно скиташ
но в любовта е – не във мен вината

Със кораба на любовта пътувах
В беди утеха търсех но тъгувах
След хиляди молби – веднъж целувах
Животът ми е на кръвта с цената

Сразен съм на сърната от очите
На нежни думи има ли насита
Не хвърли даже поглед любопитен
Към кой ли друг я тегли сатаната

ДЕРТЛИ ще я обичаш ли с години
Получих вест от нейните роднини
Целувката от устните-рубини
след дълги пости беше ми отплата

***

НЕ СИ ВИНОВНА ТИ ЗА МОЯТА ПЕЧАЛ

Така навярно съм орисан обич моя
Сърцето ми докрай ще носи своя дял
от тебе да е покорено обич моя

Нима откъснах пъпка с дивна красота
Нима съм славей отлетял от гюл-уста
от мигли-мълнии от хълма на страстта
че страда толкова сърцето обич моя

Щом дойде моят час ще си отида млад
напуснал свойто тяло а и този свят
изчезнал и от твоя поглед-необяд
Търси ГАРИБ ДЕРТЛИ търси ме обич моя

<> <> <>

ЕРЗУРУМЛУ ЕМРАХ

ОТБИХ СЕ ПРИ ЕДНА ФИДАНКА СУТРИНТА

Ти сънена ли си Тя каза не
Аленеят пръстите й от къната
Днес празник ли е питах Каза не

А що е бисер Я ми виж зъбите
А лък какво е Веждите ми вити
Петнадесет Годините ли питаш
А друго нещо имаш ли Тя каза не

Смърт има рекох Аз я всявам каза
Гнет има ли И мене гнет ме смазва
Гърдите бели Те са в мойта пазва
На мойте устни дай ги Каза не

Какво е Ерзурум Мой роден край е рече
Ще тръгнеш ли Вървя нататък вече
Какъв ти е ЕМРАХ Мой роб е той отсече
Продава ли го Каза не

***

ЩОМ ПЛАНИНИТЕ МЕЖДУ НАС СА СНЕЖНИ

към роден край по-трудно се минава
Усилия желанията искат
Не с празни думи стигай цел голяма

Светът е на поквара днес обречен
Градините – без свежи рози вече
Щом за рубин минава камък речен
знай – бисери във океана няма

ЕМРАХ за да докажеш свойте мисли
пръв себе си да опознаеш искай
Сред живите знай истината чиста
щом ти си жив не те дооценяват

<> <> <>

АШЪК ВЕЙСЕЛ

АЗ КРИЯ ТВОЙТА ХУБОСТ ВЪВ ОЧИТЕ СИ

Където да погледна – ти си там
В сърцето ми е твойта обич скрита
И друг то не побира – ти си там

Вселена си на моята любов ти
Любовен шепот сладка реч и думи
на скъп приятел от далечни друми
Дочувам ги защото ти си там

В цветята пъстри в листите зелени
в тях твоите черти са уловени
След нощите в зарите разсветлени
светът се буди – значи ти си там

На всичките създания предтеча
живот им даде ти и мощ им вдъхна
Освен теб няма друга безконечност
Аз ти повярвах – ти си вечността

Въздиша саз и яростно се пени
развихрено море изгрява слънце
Звездите гаснат после вдъхновени
изгряват пак – защото ти си там

Ти песен вливаш на ВЕЙСЕЛ в душата
Глупакът виж от клон на клон се мята
Стебло си ти а ние сме листата
и семето в плода е а ти си сам

<> <> <>

АШЪК ИХСАНИ

ДОРДЕ Е В ТЯЛОТО ДУШАТА

Дорде все още е на власт
неравенството по земята –
Ще пиша дотогава аз

Дордето свърши бедността ни
и дойде вест от любовта ни
Дордето подлеци тирани
се ширят вред – ще пиша аз

Дордето са на власт агите
дорде придойдат с гняв водите
дордето в робство още спите
ще пиша дотогава аз

За свойто време и за тази
земя съм отговорен – казвам
Дордето чужденец я гази
ще пиша дотогава аз

Защо народът в сън да гние
Кой дълго истината крие
Дорде не стигне тя дори и
до селото – ще пиша аз

Предстоящи събития

Мисъл на деня