цветно

Сутрин рано

Сутрин рано, когато в кухнята още се носи аромат на сънено кафе, отвори прозореца и пусни хладкия бриз да обиколи стаята. Да заскрежи леко стъклото, да залюлее едва доловимото тънко перде и да си направи закачка със свитото цвете в ъгъла.

Сега се отпусни, отърси се от вчерашните тревоги за минута, две и затвори очи.

Ето че бризът, на който позволи да влезе, плахо те милва по лицето. Оставя ти малко свежест. Един вид милувка, доколкото един бриз е способен да даде, преди да изчезне в настъпващото утро. Безценен момент... Наслади му се.

Сега отвори очи и надникни навън. Покривите на града все още са застлани със снежна завивка. Все още има утринна мъгла, която се е увила около отдалечените сгради, а в небето вече има появили се топли, червени оттенъци.

Да, слънцето. То ще разпилее лъчите си върху останките от нощта, а последните успали се звезди свенливо ще изчезнат...

Ято птици пресича пламналия хоризонт и потъва в онази сутрешна мъгла, която още се спотайва, увита като змия в отдалечения пейзаж.

Добро утро, усмихвам ти се. Направи ли и за мен едно кафе?

Снимка: bhmpics.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня