Светът в бездействие
От Мария Бикова
Пет прости начина, които ще ви направят по-ефективни! Или по-продуктивни! Или по-успешни в работата!
Виждам подобни заглавия из онлайн пространството почти всеки ден. И винаги леко се дразня. Първо защото не обичам много, много да ми дават съвети (Луната ми е в Лъв). И второ – защото все повече започвам да надничам извън матрицата, изтъкана от внушения като "Трудът облагородява човека", "Парите се изкарват с пот на чело", "Който не работи, не трябва да яде", "Залудо работи, залудо не стой" и изобщо все около труд, работа, мъка....
Ами вижте само семантиката. Труд. Трудност. Трудно. Обратното на лесно и леко.
Или работа. Раб. Робство.
Не случайно обратното на работа, бездействието, е обикновено наричано с осъдителния термин: мързел. Човек, който бездейства по свое собствено желание е, виждате ли, мързелив! Аууу, колко ужасно! Ама как така! Трябва да се трудиш, да работиш, умът ти постоянно да е зает с нещо, защото... какво би станало иначе?
Преди десетина дни попаднах на един анализ в The Guardaian, който се опитва да даде отговор на този въпрос. В него се прокрадваше тревогата, че когато технологиите напреднат още повече и вземат работата на хората, ще се зароди нова класа. Не безработна класа, а безполезна класа. И какво щяло да стане тогава с горките хора, които не работят и не са полезни на системата?
Не, нямаше притеснение, че ще са без доходи и ще умрат от глад. Друга беше драмата. След като умовете на тези хора нямало да бъдат постоянно заети с работата им, те... ....Ами щели да полудеят! Да, точно така пишеше. И... ето ви края на света, един вид.
И аз си го представих този (к)рай.
Един свят, в който ставаш сутрин и нищо НЕ ТРЯБВА да правиш. Не си длъжен да набързо да закусиш, да се разделиш със семейството си и да хукнеш на работа.
Не ти се налага да прекараш цял ден фокусирайки се върху работата си, опитвайки се да бъдеш все по-продуктивен и по-ефективен, и по-успешен, в следствие на което да се прибереш в края на деня толкова изтощен, че да нямаш сили за пълноценно общуване, а да си легнеш бързо, за да презаредиш, тъй като на другия ден отново трябва да се трудиш.
А вместо, това може да послушаш как расте тревата, да прекараш време с хората, които обичаш, и не на последно, ами даже на първо място - да имаш достатъчно време за себе си.
Време, в което може да мислиш без да ти се налага да се фокусира върху неща, които не те интересуват, да мислиш за това, което те вълнува, което си самият ти и колко много още може да бъдеш. Или пък да не мислиш. А просто да СИ.
Е, не е ли прекрасно!
Но, да. Това наистина е краят на света, който ние познаваме. Този, в който сме едновременно и консуматори, и батерии на системата. И малкото свободно време, което имаме, пардон – което системата е преценила и обявила за здравословно да ни отпусне – нощите, и уикендите и 20 дни отпуск - всъщност ни стига колкото да презаредим двигателите си, за да можем пак и пак, и пак, ден, след ден да се трудим.
И, ако все пак си откраднем лично време и пространство, съвършен в своята уродливост, този свят щедро и услужливо ни предлага всякакви начини да "помислим за себе си".
Колко успокояващо звучи терминът шопинг терапия! Ами да, купуваш си нещо ново и ти става едно хубаво! Само че тези 39 чифта обувки дето ги имаш, половината, от които ти прецакват или ходилата или гръбнака, могат единствено да запълнят празните рафтове на шкафа ти, но не и емоционалните празноти, които всеки от нас има. За тях се грижи естествено и друга индустрия – хранителната.
Щастие и радост, гарнирани с консерванти, вредни емисии или лихви, има къде ли не – в шоколада, в колата, в кренвиршите, в кредитните карти.
Е, то е мимолетно, защото пък после идва модната индустрия, която ти скроява някакъв стереотип, в който няма как да се впишеш идеално. Но пък бюти индустрията вече има поредното вълшебно хапче или козметика (защото я заслужаваш!), които ще те приведат във форма и ще те изпълнят с илюзорно и временно усещане за красота и удолетворение, че си се погрижил за себе си.
И така, трудейки се неуморно, ние всъщност живеем, за да генерираме продукт, който после да изконсумираме с парите, които сме изкарали докато сме го генерирали. При това с кеф! И удовлеторение, че се чувстваме полезни, успешни, себереализирали се!
Изобщо матрицата, която сами сме си създали и храним чрез своето съществуване, прави всичко да държи умовете ни заети с глупости, само и само да не погледнем навътре в себе си и да установим какви невероятни създания сме, с неподозирани способности и таланти, каквито виждаме само по-филмите с пришит безопасен етикет "фантастика".
И за да закова последния си аргумент и да свършвам, ще мина през любимия си такъв филм и ще ви попитам:
Да сте виждали трудещи се джедаи?
Луда. Мързелива. Безполезна. Наречете ме както искате, но не мога да не ви кажа:
Хора, бъдете безполезни. На системата.
И полезни на себе си.
Поне за малко.
Ето, вижте аз какво измислих, докато бездействах:)))
