цветно

Светлините на нощта (с червена точка)

Снимка: pixabay.com / skeeze

В тази нощ само познавачите усещаха гнева на боговете. Мрачното небето изпращаше талази тъмнина и дори Луната и звездите бяха избрали да се скрият. Въпреки късния час на нощта лятната жега се усещаше лепкава и задушаваща.

В пълен контраст на натежалия небесен мрак огромни рекламни табели, напомнящи зловещи клоуни, осветяваха булеварда, конкурирайки се да привлекат погледите на шофьорите. Автомобилите профучаваха край тях. Градският шум не намаляваше. Мрънкащите пенсионери и шумните деца се бяха оттеглили, за да направят място на нощните птици.

Там, в автомобила си, беше и Силва. Държеше здраво волана и си припомняше мейлите от бизнес срещите. Зад гърба й беше останала тежката работна седмица с неудобно хотелско легло и безбройни часове на надлъгване с новите партньори. Беше се справила добре. А сега пред нея, само на наколко минути път, я очакваше спокойствието на уикенда, с комфорта на дома и дългите часове с книга и чаша кафе в ръце.

Така беше минал половин век от живота й. Не беше останало място в него за детски плач, родителски срещи и тревоги за подрастващи тийнейджъри. Не й липсваха, може би защото и не ги познаваше. Кариерата беше погълнала цялата й енергия и това й харесваше. Обичаше живота си такъв, какъвто е.

Клепачите й вече натежаваха, когато устремено БМВ профуча край нея и тя инстинктивно мръдна волана вдясно. Не се оглеждаше за пешеходци. Не очакваше и да ги има. Късно забелязала движещото се по платното голо момиче, но успя да го предпази. А то изкрещя толкова силно зад нея, че надвика дяволските звуци на нощта.

Силва инстинктивно натисна спирачки и спря на не повече от петдесет метра пред девойката, която вървеше по булеварда, поклащайки голи бедра. Единственото, което имаше по тялото си, беше къса тениска, покриваща бюста. Леки сандали предпазваха босите крака. Походката й напомняше побесняла пантера. Някои от шофьорите на профучаващите автомобили натискаха клаксони, други подвикваха през отворените прозорци.

На нея, че е спряла или закачаха голото момиче - за миг този въпрос премина през съзнанието на Силва, но не намери отговор и остана зад волана, наблюдавайки в огледалото за обратно виждане приближаващата се млада жена, както майка я е родила.

Момичето вървеше устремено. Махаше с ръце, за да поддържа ритмична походка. Не се опитваше да скрие голото си тяло. Харесваше ли й да е така облечена или просто не й пукаше? Силва не намери отговор и на този въпрос, но нямаше време и да мисли, защото точно в този момент усети силен удар по капака на багажника. Девойката блъскаше и крещеше, гневът беше взел превес:

- Щеше да ме размажеш! Какво искаш сега? Защо си спрял?

Силва свали стъклото на предната дясна врата и погледите им се срещнаха. Момичето беше на не повече от петнадесет-шестнадесет години. Погледът му беше изненадан и предизвикателен. Не очакваше да спре жена. Приближи се към отворения прозорец и продължи да крещи, успешно надвиквайки уличния шум:

- Какво искаш?

Силва преглътна и тихо отговори:

- Щях да те ударя. Извинявай, но не те видях, а и не очаквах да срещна дете да се разхожда голо по булеварда.

- И какво сега? Аз ли съм виновна? Заминавай си по пътя. Аман от такива като теб. Сигурно съм правила свирка на мъжа ти... - крещеше разпенило се, но не се отдалечавше от колата.

Подсъзнателно очакваше помощ или просто искаше някъде да излее гнева си. А той се беше трупал години наред в домовете за сираци. Груби и неподкрепящи възпитатели, жестоки приятели, самотни празници... Мястото на любовта в душата й беше заето от злоба и страх. Нямаше и как да е по друг начин. Така се оцеляваше в нейния свят. Социалната бедност подаряваше духовна пустота.

Момичето постепенно намали децибелите на гласа си, изненадано от спокойствието, с което я наблюдава възрастната жена.

- Нямам мъж и никога не съм имала, така че няма как да си му правила фелацио.

Неразбрало последната дума, девойчето продължаваше да наднича през прозореца, а голото му дупе се осветяваше от високия билборд. Подминаващи младежи подсвирнаха подигравателно, но те не им обърнаха внимание. Сякаш спокойствието на Силва постепенно стопяваше напрежението в жрицата на любовта.

- Спрях, защото видях, че си гола и предположих, че имаш нужда от помощ.

- И как ще ми помогнеш? Ще ме заведеш в полицията ли? И там да засуча две-три свирки, за да ме върнат тук.

- Искаш ли да те откарам до някъде?

- Няма до къде. Оставили са ме тук да работя и ще дойдат да ме приберат на разсъмване. Трябваше да има един младок да ни пази, но се попиля някъде с ку*вата от втори километър. Ще трябва и нейните пари да изработим. – Обясняваше разпалено без да знае защо споделя всичко това. За първи път й се случваше и като вулкан изливаше от себе си натрупаното недоволство.

- А защо си гола?

- Някакъв тъпак реши, че ще е забавно да ме изрита от колата без дрехи. А в джоба на панталонките ми бяха всички пари, които изкарах тази вечер.

- Влез в колата. Не можеш да останеш гола на пътя.

Момичето я наблюдаваше и сякаш вече се колебаеше. Искаше му се да изчезне от това място. И тъкмо щеше да го направи, когато спирачки изсвистяха и очукан сребрист Голф спря на сантиметри зад колата на Силва. Врата се отвори и яко момче се втурна към тях. Крещеше към момичето:

- Марооо, този ли те ограби? Следващият път ще ти вържем гащите на врата.

За свое изумление спасителката стоеше спокойно. Сводникът блъсна по стъклото и изенадан видя шестдесет годишна жена с фризирана и добре подредена коса. Тялото й прилежно скрито под стегнат делови костюм. Ръцете й стояха на волана. Погледът й беше твърд. Свали стъклото на прозореца и кротко попита, сякаш си търсеше белята:

- Познавате ли това голо дете, което стои на булеварда? Спрях, за да го прибера.

Други предизвикателно облечени проститутки, на възраст подобна на Мара, се приближаваха към колата, опитвайки се да разберат какво се случва. Младежът леко се отдръпна. Не беше сигурен какво да отговори. Работата му беше да пази ку*вите от разгонени мъже и ако трябва да ги ступа, за да си платят за похотта. А сега срещу него спокойно стоеше застаряваща лелка. Не знаеше коя е и каква е. Предпочете да е предпазлив:

- Не я познавам. Откъде ще познавам голи уличници. Спрях да помогна, ако има нужда.

- Благодаря Ви! Нямаме нужда от помощ. Познавам майката на Мара и ще я откарам до дома й. Станало е някакво недоразумение.

Охранителят пристъпваше от крак на крак, когато Силва се обърна към голото момиче:

- Качвай се, Мара. Няма да стоим цяла нощ на пътя.

За части от секундата изражението на момичето се промени. Сексуално-предизвикателното се стопи, за да се замести от изплашен и благодарен детски поглед.

Отвори се нова човешка вселена.

Силва запали колата и потегли. Нейната подредена реалност се беше срещнала с друга паралелна, за която често се правеше, че не съществува. Не я забелязваше, защото не искаше да знае, че я има.

Срещнаха се две вселени... Може би ще се отвори нова...

Предстоящи събития

Мисъл на деня