цветно

Светлозар Желев: Книгите, които ме промениха

Светлозар Желев. Снимка: Силвена Тончева

Истински литературен гид - така най-кратко може да представим Светлозар Желев, чиято любов към книгите трудно може да бъде описана. Всъщност самият той го казва най-точно: "Книгите са въздухът, който дишам, а мастилото на думите е кръвта във вените ми"... 

Той е роден е през 1974 г. в Ямбол, където завършва математическа гимназия. Следва История в Софийския университет и Корпоративен мениджмънт в Оупън юнивърсити в Лондон.

Светлозар има дългогодишен опит в издателствата "Сиела" и "Колибри" – в първото 15 години, от които 9 е главен редактор. Съучредител е на фондация "Елизабет Костова", главен редактор на първите 6 броя на списание "Гранта" - България, директор на Националния център за книгата към НДК, един от създателите на литературен клуб "Перото", преподавател в Софийския университет - това е малка част от активната му дейност в областта на съвременната литература.

Част от книгите, които промениха Светлозар Желев:

Светльо: "Толкова са много, че дори не знам откъде да започна… Ще пробвам хронологически."

1. Книгите на Карл Май

Светльо: "Брат ми Ивайло ме научи да чета, когато бях на 3 години. С неговите книги. Беше на 9. Първата ми книга не помня коя точно беше, но беше на Карл Май, някоя от историите за Винету и Олд Шетърхенд.

Винаги ще ги обичам, изчел съм почти всичко от приказните приключения из Дивия запад, написани от човек, никога не посетил Америка. И това ми разказа брат ми, и осъзнах, че за въображението, таланта и умението да разказваш истории, няма граници, разстояния, и че можем да опознаем другия и без да сме го виждали."

2. "Птиците умират сами" на Колин Макълоу

Светльо: "Пропуснах много от детските книги, истинските детски книги, все пак след като започнах на 3 годинки, на 10 вече прочетох "Птиците умират сами" на Колин Макълоу. Друга много важна книга в живота ми. Първата, която родителите ми, по-точно майка ми, забраниха да чета, бил съм малък. А даваха сериала по телевизията и образите на Ралф ДеБрикасар и Мегън Клийри са се запечатали в главата ми оттогава. Дори им помня имената, ей така на прима виста ми идват, толкова години, и толкова книги, по-късно.

Разбира се, че прочетох книгата веднага. За две нощи, под юргана, с фенерче. И усетих вкуса на забраненото. По принцип. Иначе в книгата имаше една единствена сексуална сцена. Но тази забрана ме накара никога да не приемам ограниченията и предразсъдъците за възраст, обществено мнение и всякакви скрупули. За мен умът, сърцето и моралът са единствените граници."

3. "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо

Светльо: "Няколко години преди това, може би когато бях на 6, прочетох "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо. Това, заедно с "Властелинът на пръстените" и "Хобит", който когато го четох през 80-те се казваше "Билбо Бегинс, или До там и обратно", на Толкин, са най-препрочитаните от мен книги. "Робинзон" със сигурност е абсолютният рекордьор, с над 40 препрочитания от кора до кора, и стотици пъти от произволна страница.

Да, обичам да броя разни неща, например съм ходил на 57 сватби, само на приятели, и още няколко на роднини. Та с "Робинзон" бях като градинаря от "Лунният камък" на Уилки Колинс, който използваше романа на Дефо като "И-цзин", за гадаене, как и кога да сади розите, и въобще при всички най-важни моменти в живота си.

Мен лично, Робинзон ме научи на самостоятелност, на това, че и в най-черния момент винаги трябва да има надежда, че можеш да се справиш с всичко с ум и женание, и че човекът е човек, и може да остане такъв и извън обществото, и въпреки него, и че най-голямата сила са вярата в себе си, добротата и разбирането, или емпатията."

4. Книгите на Жул Верн

Светльо: "Някъде около 8 годишна възраст започнах да чета и фантастика. Друг от най-важните моменти в съзряването ми. Фантастиката, която тръгва от приказките и митологията, впоследствие преминала през утопиите, дистопиите, научната фантастика, фентъзито, деляща се на десетки жанрове, е истинско море от идеи, възможности, полет на мисълта, изключително въображение, уникални литературни стилове, блестящи писатели, истински гении на словото, и най-важното - тоталната и задължителна липса на каквито и да било ограничения.

Земята е била малка за тези хора, дори и слънчевата система, и галактиката. Обществото, порядките на епохата, закостенялостта на традициите, неразбирането, или пък ограниченията, цензурата, забраните, са били преобръщани със силата на иносказателността, метафората, фантастичните измислени светове, или бъдещи времена. Според мен фантастичния жанр е направил за човешкия прогрес, особено в интелекта и манталитета, много повече от огромна част от реалната наука.

Да вземем за пример един Жул Верн, любимият ми писател, когато бях между 6 и 9 години. Прочетох десетки негови книги, практически всичко, до което можех да се добера. От "Капитан Хатерас" през "От Земята до Луната" до "Две години ваканция", от "20 хиляди левги под водата", известна повече като историята на капитан Немо, през "80 дни около света", и "Тайнственият остров", до "Робюр Покорителя".

Пътешествах от южните морета до Северния полюс, под и над земята, и дори стигнах до Луната. Тогава започнах и да осмислям какво означава исторически контекст. Може да ви е странно, но за мен това, че един писател от средата на 19-ти век е прозрял такива научни открития на човечеството, че ако за нас, през 80-те, всичко това беше реалност и действителност, и подводниците, и космическите кораби, размишляваш, какво е било за него във века на парата, да измисли такива машини. И научно да се опита да ги обоснове дори.

Така с навлизането ми в най-ранните прояви на научната фантастика, аз се запалих и по науката, и разбрах колко важно е да разглеждам винаги всяко нещо, поставено в неговия контекст."

5. Книгите от поредицата "Галактика" и "Фантастика" на издателство "Отечество"

Светльо: "След Жул Верн започнах да чета всичко фантастично, излизащо тогава в България, а това никак не беше лесно. Да се добереш в град като моя роден Ямбол, до заветните книги от поредица "Галактика" и "Фантастика" на издателство "Отечество" беше изключително трудно и ставаше само с връзки в Книгоразпространение. Е, моите родители нямаха, но понякога чрез познати успявах да се снабдя с някоя от книгите от Галактика. А вуйчо ми, Любен Бумбалов, лека му пръст, по това време работеше в София в ДСО "Българска книга и печат" и ми намираше книгите на "Отечество" – от тях, например, е любовта ми към разказите.

Там излизаха антологии с най-добрите Английски фантастични разкази, Немски, Френски, Италиански, Испански… и аз обожавам кратките истории, които успяват да синтезират толкова много в себе си. Все пак, благодарение на познати, които бяха събрали цялата поредица "Галактика", съм ги чел всички. Наистина всички, включително и нефатастичните като Уилям Фокнър, Жорж Сименон, Агата Кристи… и техни книги излизаха там."

6. Криминална литература

Светльо: "Покрай тези книги, започнах да чета и криминална литература, обожавах Артър Конан Дойл, Чандлър, Хамет, Чейс, Честертън, който четях на руски, брат ми го носеше от Русия, където учеше. Като дете, между 10 и 15 годишна възраст, четях минимум по книга на ден. А ходех на училище, на кръжоци, играех с приятели на улицата – футбол, топчета, челик, фунийки, стражари и апаши, по-късно и карти, но задължително всеки ден отварях книга, и никога не можех да я оставя преди края.

Понякога и по цяла нощ. Всъщност, много често. Тогава по телевизията нямаше нищо интересно, в целия блок имаше единствен компютър, на моя приятел Юри Ташев, Правец 82, но рядко имахме възможност да играем на него. Музикалните касетки бяха пиратски, качествените неща не бяха лесни за намиране и моето лично удоволствие бяха книгите."

7. Фантастика и класическа литература

Светльо: "Мога да посоча поне 10 автори, които по това време ме формираха и ме направиха това, което съм като човек. Братя Стругацки, Бредбъри, Артър Кларк, Азимов, Клифърд Саймък, Станислав Лем, Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин, Толкин, Джон Уиндъм. Всички фантасти.

През това време четях и много класическа литература – от Достоевски, през викторианските автори, до Стайнбек, Хемингуей и Драйзер, Томас Ман, Маркес и много много други, но фантастиката беше моята стихия, моето бягство от действителността, от самия себе си, навлизащ вече в тийнерджъските години."

8. "Ние" на Евгений Земятин и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли

Светльо: "Тогава се срещнах и с антиутопията като жанр и тя остана моята голяма литературна любов. Прочетох "Ние" на Евгений Земятин и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Тези две книги остават едни от най-важните за мен и досега. Технократизацията, бездушието, унищожаването на човешкото като едно възможно бъдеще на човечеството, от тогава продължават да ме вълнуват и по някакъв начин предопределиха живота ми, свързан до голяма степен с обществена и политическа активност, непримиримост, и вечно търсене на развитие, посочване на грешките, стратегическо мислене и визионерство.

Започнах да се страхувам до какво би ни довело собственото ни безразсъдие, как властта променя хората, къде е границата, моралът, човешкото, колко лесно то се унищожава, крехкостта на състрадателността и емпатията. И в крайна сметка какво е да си човек.

Трудни времена бяха за мен. Осъзнаването на границите и предръзсъдъците в социалистическото общество тогава, забраните и преследването, сивотата и привидната уравновиловка, дали със заплати, или униформи, или в организации, ми докара постоянно чувство на непринадлежност, на бунт, на отричане. Затова във всяко мракобесно общество книги са били забранявани, изгаряни, унищожавани, за да тъне в мрак подчинения народ. Но в "451 по Фаренхайт", Бредбъри точно с това се занимава."

9. "Стършел" на Етел Лилиян Войнич 

Светльо: "Стършел" на Етел Лилиян Войнич беше книгата, която ми помогна да живея със себе си. Аз от малък съм дебел и по време на бушуването на хормоните през юношеството се чувствах ужасно с този си комплекс.

Историята на грозния, сакат, но изключително интелигентен, хаплив, забавен, талантлив журналист Стършел, който въпреки недъга и самосъжалението си, чрез ума и думите се налага и печели всичко - и уважение, и престиж, и любов, и преминава през хорската омраза, неприязън, обиди и съжаление с ирония, сарказъм, бистър ум, и получава всичко в живота.

Тази книга ме накара да осъзная плюсовете и минусите си, да разбера себе си, да започна да се чувствам по-добре в собствената ми кожа. Да не се опитвам да променя това, което не мога, и да развивам силните си страни. Да разчитам на ума си, и на думите."

10. "Как да регистрираме юридическо лице с нестопанска цел" на Андрей Терзийски и Стоян Терзийски

Светльо: "Още една книга, последна и няма да досаждам повече, която промени живота ми и повлия изключително върху всичко. Това беше "Как да регистрираме юридическо лице с нестопанска цел" на Андрей Терзийски и Стоян Терзийски. Втрещих ви, нали?

Това е първата книга, която направих като водещ редактор, без дори да съм такъв, в издателство "Сиела", и след това, вече 17 години животът ми е свързан и посветен на книгоиздаването. Историята е следната. Тогава бях продавач в книжарницата на "Сиела" в Съдебната палата. Познавах чудесно пазара, знаех какво търсят юристите, какво им е важно, и какво би им свършило работа. Точно тогава излезе нов Закон за юридическите лица с нестопанска цел и започна пререгистрация и регистрация, а нямаше никакви коментари в тази област.

"Сиела" имаше по това време книга "Как да регистрираме ЕТ, ООД, СД, АД", която беше много успешна. И ми хрумна, че ще бъде добър бизнес да направим такава и за фондациите. Имах двама приятели, адвокати, братята Терзийски, които се занимаваха много с такава дейност, и познаваха чудесно закона, практиката, и можеха да оформят чудесен практически наръчник за това.

Отидох при изпълнителния директор на издателството и тогавашния главен редактор и им представих цялостния проект. Одобриха го. Книгата излезе. Беше много успешна. След по-малко от два месеца изпълнителният директор Веселин Тодоров ми предложи да оглавя редакция Икономика в издателството.

Така започна всичко и оттогава, повече от 17 години, повече от 2 500 издадени заглавия, малко повече прочетени книги, моят живот са книгите и литературата.

Мога да разкажа за още стотици книги, които са променяли мен, възприятието ми за света, пътеката на живота ми, които са ме карали да не заспивам, които са ме разтърсвали, докосвали, прегръщали, попивали в мен, прелъстявали, стопляли.

Книгите са въздухът, който дишам, а мастилото на думите е кръвта във вените ми. Аз съм изживял хиляди животи, бил съм на хиляди места, обиколил съм Вселената, сливал съм се с милиарди атоми и съм усещал светлината на безброй слънца. Това е да пътуваш заедно с книгите. Отворете се за тях."

Мисъл на деня