цветно

Свободата да се погрижиш за себе си

Снимка: pixabay.com / melissaflor

Учат ни, че когато пораснем, трябва да поемем отговорността за себе си. Ние, обаче, живеем във верига от взаимоотношения, в която нямаме свободата да пораснем.

Мислим си, че трябва да имаме контрол над чуждия живот. Едва ли не, на нашите плещи стои съдбата на всички и ние осигуряваме тяхното благоденствие. Без нашата насока не биха се справили и тук е проблемът - защо се заблуждаваме, че е по-важна нашата представа за посоката?

Грешно възприемаме, че ние трябва да направим близките си щастливи, че им помагаме, когато се тревожим за тях, че нашата любов е най-силна и най-истинска. Сграбчваме живота им и пускаме нашия, а в замяна те трябва да ни бъдат длъжни за жертвата, като изоставят по същия начин себе си, за да ни се отплатят. Но, разбира се, правим всичко това от любов, не от егоизъм.

Счита се дори, че идва период, в който животът на децата ти, на семейството ти, на любимите ти стават по-важни от твоя собствен. Тогава трябва да забравиш, че ти също живееш и да се концентрираш върху околните, като така неминуемо отнемаш и част от тяхната свобода.

Хората постъпваме против природата си и мислим, че това ни прави по-умни. Въпреки че тя повелява да се погрижим сами за себе си, ние очакваме някой друг да направи това за нас, а в замяна ще върнем жеста. Но ето кое е абсурдното - всеки има различна нужда и разбиране за любов и внимание и напълно естествено това, което даваме, рядко съвпада с исканията на отсрещния.

Лишаваме се от най-ефективния и богат източник на щастлив живот - а това сме самите ние - за да се оплетем в сложни и нездравословни мрежи на взаимозависимост. Тази реципрочност ни лишава от възможността да осъзнаем, че единствено сам можеш да си дадеш това, от което наистина се нуждаеш.

И не лишаваме само себе си, а и другия - този, когото обичаме. Задушаваме го със собствените си разбирания за това как се постига успех, как се обича истински, как се преживява несполука и затваряме очите му за собствените му инстинкти и интуиция.

Ничий живот не свършва на определена възраст и ничий живот не започва на определена възраст. Всеки един от нас сам носи щастието, любовта и вниманието към самия себе си, така че помнете - винаги е зависело и ще зависи само от вас колко сте удовлетворени от действителността си!

Cъбития

Мисъл на деня