Свръхлюбов: Голата жена продължава да съблича себе си
От HighViewArt
Двадесет прекрасни стихотворения от Методи Джонев, подбрани от книгите му "Надига се", "Едночисленик", "Над".
ЗАЩО ПИША КРАТКО
Колкото да ми мине денят драсвам един ред
обещавам си че утре ще напиша
внушителните два
и като отговорен човек дръзвам към трите реда
тогава сериозно се замислям за изчезващите дървета
за изсечените горички
за дебелите книги.
НА ЪГЪЛА ЗАСТАНАЛ ПРОСИ ДУМИ
безсловесен той не знае колко е щастливец.
РАСТАТ ПО МЕНЕ ДУМИ
и о ужас
върху им кацат думи
ПОМИТАМ подир думите
белким станат като за пред
хора
ЛАМТЕЖ
Стихове
и,
Господи –
толкова недостижими стихове,
докосни ги, Боже,
и ги превърни в поезия.
ПОЕТУ
Хайде
да помълчиш един куплет поне.
ЧЕТЕНЕ
Ден да не е без ядове, гледам –
най-красивото стихотворение
се съблича пред друг.
В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО виждаш
че си само
спoмагателен глагол.
ПО ВРЕМЕ НА КРАЯ НА ДУМИТЕ
На Пламен Анакиев
В разговор с редактора ми
решихме да няма никакви думи
в следващата ми книга,
за да не смущават светлината на белите листа,
да не накърняват чувството за мълчание,
да не измъчват читателя.
Да останат само две ослепени корици,
които привечер да подозират,
че някаква поезия се навърта наоколо.
ВОЛНОСТ
Багажът на поетите е кратък:
перо закичено отпред,
куршумче боднато отзад.
ТРЯБВАШЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПОЕТ от космоса да скочи –
да не намерят хората олекотеното му тяло
и да се превърне в дългосвиреща небесна плоча,
без край и никога непочващо начало.
НАТЮРМОРТ
Как пее сияещото същество,
как само пее
как Биньо си свирка ненагледно, как…
ЗАЩО НЕ
Напиши добро стихотворение
и го прати по Титаник…
ВСИЧКАТА ТАЗИ ЛЮБОВ?
Цялата тази непосилност?
Защо на мен,
струва ли си?
ОПИЯНЕНИЕ
Когато тялото
говори
с друго тяло –
губят му се векове.
ВСЕ ПО-ЧЕСТО
вдигам шум около теб –
да не дочуя
как растеш,
как тръгваш да старееш,
как бавно, бавно отминаваш.
ОТ ШАРКА ПО-ДРЕБЕН,
по-тъжен от болница,
приближаваш до уреченото място.
Упорито сядаш, упорито пушиш,
упорито знаеш, че няма да дойде
жената, която упорито обичаш.
От чакане се смаляваш
колкото мъничко зърно,
което, дори да посеят,
ще роди очакване.
ЖЕНА КРАЙ ПЪТЯ
Край пътя всичко: жена, магарета разгонени. Рони се
Съдбата на рехави парцали и едва ли
жената утре ще е същата. Намръщени и
спешни пътници ще кретат в пътя непресметнат,
а всичко ще е мирно, подредено.Вретено
е съдбата, нещо се върти – главозамайва. Полайва
нещо и скимти накъмто оголената блузка. Спуска се
обратно в пътя да догони каквото е било… Крило
наопаки расте и се разраства. Прекрасна е
жената, защото е прекрасна.
…Но какво гърми насреща – като камион да е иззад завоя,
или самият Господ е разпасал непорочния си пояс.
СВРЪХЛЮБОВ
Голата жена
продължава да съблича
себе си.
КАТО Е НЕЛЮБОВ
Гърбом.
