цветно

Тази сутрин е различна, усещаш ли?

Снимка: Pexels / Pixabay.com

Тази сутрин е различна, усещаш ли? Не е от уханието на горещото кафе, нито от слънчевите лъчи, които плахо преминават през завесите.

Ела, нека излезем на балкона.
Затвори очи и вдишай.
Кажи ми чуваш ли?

Някъде чуруликат птички. Правят кръгове в небето и се стрелкат надолу в миг, привлечени от нещо на земята. Може би сламка за новото гнездо или някоя уплашено червейче, което не се е скрило на време.

Погледни надолу- короните на дърветата се поклащат едва доловимо. Листата им вече разтворени и млади, поемат соковете от дървото със всяка своя жилка. Шумолят много тихо - сякаш разказват приказка едно на друго.

Проследи онзи ярък лъч! Там, където е докоснал земята, се е надигнала пъпка на цвете, готова да се разлисти и да ухае на късна пролет. 

Някъде далече напред виждаш ли билото на планината? Очертава видима граница, върху която се е подпряло синьото ясно небе. Полите й вече са зелени, а някъде вътре в нея някое поточе бушува и неговите пръски заглаждат камъчетата по дъното.

Може би е време да се приближим – чуваш ли камбаната на църквата? В ранната сутрин нейния звън отеква и уплашено пробягва черното коте по студените плочки в двора.

Затвори отново очи.

Какво чуваш?

Cъбития

Мисъл на деня