цветно

Тел Авив - шлифованият диамант на Средиземно море

Ходенето до Светите земи винаги е очаквано с нетърпение пътуване за мен. От София до Тел Авив се лети за два часа и половина със самолет. Този път, когато кацнах на летище Бен Гурион температурата бе доста по-ниска от тази в София. Това бе прецедент, защото зимата в България през месец февруари си е винаги на мястото, до тази година, когато живакът показа 23 степени балкански плюс и накара природата и хората да се чудят какво става със света.

Първото нещо, което всеки път привлича погледа ми, преди да кацнем в Тел Авив е морето. Средиземно море е люлка на човешката цивилизация, източник на стопански и човешки придобивки, рекреативен и културен елемент, място за борба на съдби, вери и история. Средище и сблъсък на цивилизации.

Същото море, което мие бреговете на Гърция и Турция, Испания и Италия и много други държави, но тук изглежда по-различно. Вълните му сякаш ти говорят приглушено неща, които искаш и чакаш да чуеш и те карат да се чувстваш специален. Плажната ивица е красива, просторна и километрична. Мидите са като разпръснати бисери, съветващи те тихомълком да попиваш всичко моментално – слънцето, шума на морето, да запомняш звука от стъпките си по мокрия пясък. Защото тези спомени, прибрани подобаващо в ума, могат да бъдат чудесен приятел, когато животът има нужда от тях.

Залезът на слънцето, гледан от плажната ивица в Бати-Ям, Тел Авив е великолепен по това време на годината. Големият огнен диск слиза магнетично в зелените води на Средиземно море и те кара да си представяш, че там, където отива, го чакат с нетърпение. Прибира червеното си очертание, сякаш скача в друго измерение и бърза да прикрие следите си тук. Както само то си може.

През зимния сезон слънцето е приятен събеседник за деня на хората в Израел, но дойде ли лятото – то става жежко и коварно. Хапе и показва нечовеколюбивата си страна. Силните му лъчи са опасни за хора, растения, животни и сгради. Слънцето, което дава живот, може да бъде и лошо.

Сушата е коварен спътник на страната, но хората тук не се боят от трудностите, които създава природата и показват интелигентност, практичност, далновидност и стратегическо мислене в борбата си за надмощие с нея. И успяват. Превърнали са една не особено богата земя в рай. Почвата се подхранва с вода от специални съоръжения, които поддържат влагата й. Поради липсата на валежи, има специални инсталации, превръщащи морската вода в използваема. Тази вода дава живот на градини, паркове, флорални алеи.

Израелската държава става официално факт през 1948 г. с резолюция на ООН. Първият министър председател на Израел, Давид Бен Гурион се среща в началото на 1949 г. с първия министър председател на Народна Република България, Георги Димитров и договаря с него изпращането на български евреи в новосъздадената държава Израел. Разбира се, не безвъзмездно, а срещу 50 щатски долара на човек. Така започва великото преселение на около 50 000 евреи от България към Израел.

Давид Бен Гурион е един от основоположниците на Израел. Негови са думите „Създаването на Израел е най-голямата авантюра на ХХ век. Израел възниква не заради, а въпреки пречките“. На 14 май 1948 г. той прочита в Тел Авив Декларацията на Независимостта и така поставя началото на Израелската държава.

Евреите от български произход пристигат в Израел със знанията и уменията си. Те са отлични войници, водещи са във всяка една област на новото общество. Това са учени хора, талантливи, работливи, селскостопански грамотни. Любовта към майка България остава в сърцата им и не прекъсва до ден днешен.

В Бати-Ям, Яфо, в цял Тел Авив живеят чудесни българи от еврейски произход. Дошли са тук в различни периоди на ХХ век от България и са отдали ума, мъдростта си, опита, познанията, наследените качества от нашата земя, времето и мислите си, за да създадат от пустинята този рай, който е днес в Израел. Всеки от тях е луд за България и не би се отказал от нея за нищо на света. Но Израел е живота им, смисълът на дните им, венецът на труда и съществуването им. Те са прекрасни практици и създатели, успели хора в прекия смисъл на думата.

Например чичо Карио е кралят на хладилниците, човекът, който през 1992 - 1993 г. организира и изпраща в бедстващата тогава България контейнери с 140 тона храна. Чичо Асса – преминал през всички нива на живота и е станал уважаван хотелиер и почитан доайен на българската общност, чието мнение се зачита като закон. Чичо Изи – умният и находчив търговец, баща на голяма и сплотена фамилия, обичаща топло България.

Или Сами, когото наричат българския кмет на Яфо, защото винаги е готов да направи всичко по силите си, за да помогне. Той е сърдечен и приятелски настроен добряк, какъвто рядко можеш да срещнеш другаде. Зарязал е успешната си кариера на мениджър на артистичното хумористично формирование „Клуб НЛО“ в България, но тук е моторът на българската общност. Уважавам и прекрасния д-р Жак Ашеров, който е председател на съюза на израелските лекари, член на израелския олимпийски комитет, получил е награда лично от предишния председател на МОК, г-н Жак Рог за отлична работа в антидопинг комисиите. Запознах се и с Манчо капитана, за който се носят легенди , Бенци Примо – лечителят, Бетона и т.н.

Тези мили хора ми станаха близки. Срещите ми с тях минаваха в спомени за България, за улиците в София, Бургас, Пловдив или Ямбол. За шкембе чорбата, която са яли в някое кръчме и е най-вкусната на света. За времето, снега и хората, които са им били съученици, приятели или колеги. За Черното море и хубавиците, които са белязали младостта им. Говорят и пишат на добър български език, следят новините по българските телевизии и са големи патриоти.

Една вечер ме заведоха на благотворителен концерт на общността, който препълни наетата зала с желаещи да дадат пари за лечението на болен от рак младеж. Бяха поканили от България фолклорния състав за песни и танци „Гоце Делчев“ на Николина Чакърдъкова и живеещата в Тел Авив фолкпевица Рени, които пяха и танцуваха безвъзмездно, за да помогнат на Йожи да се излекува в Израел. Развълнува ме желанието на толкова много и различни хора да се обединят около благородната кауза и получиха моя респект и почит.

Разхождах се по улиците на Тел Авив и ми миришеше на мир. Срещах горди и щастливи хора, които са готови във всеки един момент със зъби и нокти да го бранят. Те уважават свободата си, личното си пространство и правото си на избор. Нуждата си за възможности, цялост и изискват от околните етичност към изборите си. Ходеха забързани по своите си работи, но с ведри лица. Направи ми впечатление разликата от предишно мое посещение, когато тук е било по-различно, немирно. Тогава често се виждаха патрулиращи въоръжени хора. Животът показва, че надрастването на сложните отношения и осигуряването на нормален и смислен диалог между различните живеещи тук винаги е полезно.

Всяка сутрин цял Тел Авив отива да спортува около плажната ивица или по алеите около морето. Израелци от всички възрасти, в спортни одежди тренират тялото и духа си. Това ежедневно заразително действие много ми допадна, защото нищо не събужда така добре, както комбинацията от свеж въздух, морето, слънцето и физическите упражнения. И още нещо. По цялото протежение на морето са накацали безброй кафенета и ресторантчета, където с удоволствие може да се изпие по кафе, за успешно начало на новия ден.

Наистина Тел Авив си струва да бъде видян сутрин, когато слънцето го облива със светлината си. Навремето, когато това място е било арена на открити борби за власт, притежание и налагане на сила, религия и оръжие, се е смятало, че животът започва сутрин точно от тук. Никъде другаде по света не светело слънцето така истинско и не приветствало деня да започне победоносно за всички живи същества, които са наоколо, както от това място. Това поверие така е опиянявало хората, които са се добирали до тази земя, че те я нарекли Свещена.

Противно на очакванията, Тел Авив не е столица на Република Израел. Името му означава „пролетен град“ и от малко селище в миналото се превръща в модерен мегаполис, в и около който днес живеят около 4 млн. души. Наричат Тел Авив „градът, който не спи“. Подобно на Лондон, Рио де Жанейро, Ню Йорк и Москва тук по всяко време на деня и нощта човек може да се забавлява.

Държавата се вижда на всяка крачка в Тел Авив. Тя пази, съхранява, ръководи и създава израелския индивид във всички етапи от неговия живот. Аз наричам това „неосъзнатата свобода“, която носят хората в себе си тук. Това е силата на необятното човешко право да си този, който искаш, но с действията и бездействията си да не пречиш на другите, да уважаваш закона и да се подчиняваш на вековните правила на природата.

Яфо е красив квартал на Тел Авив, който е бил отделен град в древността и до средата на ХХ век. Точно това означава името му – красив (Яфо на иврид, Яфа на арабски и Йопа на гръцки език). Едно от най-старите пристанища в Средиземно море, според легендите тук Персей освобождава Андромеда. През 40-те и 50-те години на миналия век това е мястото, където са се заселили дошлите евреи от България.

Символ на Яфо е старата часовникова кула, построена от султан Абдул Хамид II през 1906 г., а по стария калдъръм на площад Кдумим още се усещат стъпките на наполеоновите войници, които през 1799 г. превзели крепостта и избили няколкото хиляди турски войници, които я защитавали. Площад Кдамим е известен и с построената през 1868 г. католическа катедрала, посветена на съратника и ученика на Исус Христос - апостол Петър, който именно в Яфо възкресил набожната вдовица Тавита, наречена праведната.

Старото пристанище на Тел Авив се намира в северозападната част на града и сега приютява лодки и красиви яхти. Открито е през 1938 г. за експлоатация и работи до 1965 г., когато е преместено на по-удобното за акостиране на големи кораби ново пристанище Ашдод. Постепенно ареала около пристанището се превръща в развлекателен и търговски център. В момента е много модерно място с рибни ресторанти, музикални клубове и бутици.

През последните 100 години Тел Авив от малко селище се превръща в модерен и красив град, шлифованият диамант на Източното крайбрежие на Средиземно море. Животът е научил местните да ценят земята си и те отдават почит на високите строежи. Небостъргачите са елегантен архитектурен елемент в обществената среда, който контрастира на запазените постройки от предишни периоди на строителство. Алеите около морето са проектирани от същия архитект, оформил публичното пространство около плажа Копакабана в Рио де Жанейро, Бразилия.

Навсякъде в Тел Авив се виждат високите кранове, които дават представа за бума на новото строителство в израелската столица. Град Тел Авив е смесица от история и бъдеще, от настояще и легенди за далечни и интересни времена. Пълен е със спомени по минали величия и падения и е нагледен пример за напредък и просперитет. Разглеждайки го, можеш да се загубиш с удоволствие по улиците му и винаги има какво да намериш, за да се обогатиш.

Снимки: личен архив на автора.

Вижте още:

Прага – градът на чудесата

Плажът на Тел Авив. Израелците го наричат още Тел Авив-Яфо
Предстоящи събития

Мисъл на деня