цветно

Ти накъдето си се запътила, аз от там се връщам...

Снимка: Bessi / Pixabay.com

Представете си една жена да е бита и малтретирана, докато вие пиете дълго кафе с мляко. Или докато на вас ви казват "любов моя", нея да я наричат "боклук долен, шти *** майката".

Представете си на дадена жена ú е трудно, защото ще ражда за първи, за втори, за трети път. Обаче вие вече сте родили и сте минали по тоя път преди време.

Еми, добре, ама да речем вашето раждане е било много гадно, травмиращо и трудно. Пък на другата жена е било леко, бързо и почти безпроблемно.

Представете си, че има жени, които изпитват повече притеснения от други, повече ги мислят нещата, страхуват се. Децата им ще започват за първи път детска градина, за първи път ще прекрачват училищен праг. Е, повод си е за вълнение, както и за притеснение.

За първи път или може би пореден някой ще започва нова работа. Изглежда страшно, защото е ново и защото ти се струва голямо. Пък за друга категория жени тези процеси и житейски събития отдавна са минали и забравени. От където едните се връщат, другите натам отиват.

Аз за първи път усетих това снизхождение от типа "мило момиче", "моето момиче" и "ти накъдето си се запътила аз от там се връщам", когато ми се заяви, че един ден и аз ще стана свекърва. Викам си, е супер, какво по-яко!

Това означава, че ще съм жива и ще доживея такъв момент и ще се опитам да бъда максимално готин човек за момичето, което ще дойде в нашето семейство!

После ми го казаха още един път, после още веднъж и нещо като се случи повече от три пъти ти вече спираш да се впечатляваш.

Но ми стана ясно, че една категория жени много се кефи да ми се обяснява с това, че аз съм малка и нищо не знам за живота и накъдето съм тръгнала, те се връщат. И то със сака с опита се връщат, не с празни ръце.

Ми ок, ще ви дам и друг пример. Аз съм на 32 г. и баща ми почина преди 10 години. Има жени на 56 г., чиито родители са живи и здрави, и двамата. Аз явно знам какво е да изгубиш родител, пък те не. Странно, но няма да им го навра в чиниите. Не намирам за необходимо.

Другият ми пример е, че имам приятелки с по-малки деца от моето, но редовно взимам съвети от тях и се вслушвам в думите им. Така разбрах, че съществува сребърна вода, с която можеш да почистиш пъпа на детето си, иначе хабер нямах за какво се използва.

Тя има и други приложения, но аз я ползвам основно като почистващо средство. Други я пият смесена с нормална бутилирана вода.

Това, че аз имам дете на седем годишна възраст не означава, че трябва да общувам и да искам съвети само от хора, чиито деца са на седем годишна възраст. Или децата им са само момчета.

Въобще не е така. Една майка на тригодишно понякога може да знае много повече. А може и да не знае. Една жена на 60 г. може и да се е сблъсквала с даден проблем, а може и да не е.

Защото не пътят е определящ и за колко време си стигнал и си се върнал, а как си го изминал този път!

На мен 50-годишни са ми искали съвети. Могат да отидат и да попитат някоя мацка техен набор, обаче идват при мен. Това, че си баба не те прави и отлична кулинарка. Едното не върви с другото в комплект.

Майка ми, която за мен си е мама, но на някои от вас може да е съвсем спокойно баба, има приятелки в най-различни възрасти. Има такива, които са неин набор, но има и не малко млади дами на моята възраст.

С последните ходи на кратки екскурзии за по два-три дни, на театър, на концерти или на късен обяд. Майка ми не е човек, който би ограничил контактите си само до един кръг от хора.

Тя се вълнува от всичко, защото вече живее в такова време. Аз, например, не съм посрещнала нито един изгрев, а майка ми няма пропуснат Джулай морнинг.

Водим различни животи и често сме различни хора и като такива имаме отделни гледни точки. Но всичко това не пречи да вземем нещо от опита си и да се учим една от друга.

Един е минал пътя много преди теб, но неговият път може да е минал леко. Може да е пекло ясно слънце. Може да е нямало вятър и да е било тихо и спокойно. Друг върви по същия този път, по който вие сте вървели - но върви със свои собствени стъпки и по негов начин.

При него може да завали и загърми. Може вятър да излезе. Един и същи път, но различни неща среща и вижда.

Децата, родителите, мъжете, любовите, ситуациите са различни.

Понякога, когато си споделим нещо, което правим съвършено доброволно и непринудено, искаме просто да чуем отсреща едно - "Всичко ще е наред, честно ти казвам. Разбирам те, разбирам тревогите ти. С теб съм."

И въобще не ни пука кой от къде се връща и на какъв влак се качва или от кой трамвай слиза. Защото не всеки се вози и на влак. Едни се качват на яхти, самолети, автомобили, мотори. И пътят се усеща по нееднакъв, специален начин.

Още интересни текстове на авторката може да откриете в Групата "Истории от Гардероба".

Мисъл на деня