Тичай, пролет, разповий кръгозора
От Лияна Фероли
Затичват се пролетно душите ни светли и добри към белотата. Дори и да тръгват като крехки, прозрачни зелени стръкчета от дъното на душите ни. Устремяват се като песен и поток, като разлистени блянове. Забързват се към своя Извор. Напират от пръските на безметежната светлина, носена от белите лавини на пролетната премяна. Разцъфтяват под напора на белите мисли, надежди, думи и чувства, звънтящи като любовни тръпки - обветрени, лъчисти, несломими, носещи аромата на болката и радостта на своя корен…
<> <> <>
Виолета Михова
Тичай, пролет!
облечена в нежност…
Тичай!
Скрий се от тъжовния ден,
от човеците, дето ниско
се кланят
и под сълзата на птица
коронясват се с власт.
Тичай, пролет –
нежна и бяла,
разповий пелената
на щастлив кръгозор.
Тичай, пролет, –
бяла и млада,
бяла птица
на вишнева клонка
е кацнала…
<> <> <>
Елица Мавродинова
* * *
Излюпвам се от зеница.
Под стилизираните орехови сенки
след стилизация на нощ
осъмвам
нарисувана в нищото.
Мастило
и графит.
И бели стихове,
напук на черното на космоса.
Аз – само щрих,
наподобяващ смътно
себе си.
<> <> <>
Д-р Невин Садъкъва
В бяло
Родих се в бяло и от този свят
аз в бяло искам да си ида.
Противно на живота си безцветен,
по белотата искам да вървя.
И всичко в бяло да покрия -
дори злобата, и завистта.
Но сега е време в бялата си рокля
да пристъпя тихо и свенливо
в сърцето ти и в любовта.
<> <> <>
Иво Георгиев
Тази зима носи азбука на врабчето
Мисля си - тази зима ни има зъб -
може би по това си приличаме.
Хлябът продължава да ни обещава път
и в стъпките на бабите си заничаме.
Но виж - зимата носи буквар на врабчето
и подготвя тоалет за всяко кокиче,
а всяка снежинка е всъщност кончéто,
по което се спуска едно бяло "обичам те".
<> <> <>
Христина Мачикян
Когато бялото вали отвътре
Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса...
<> <> <>
Йорданка Господинова
Време
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой
разкъсвал само ледените нощи…
В такава нощ дали ще има кой
в едно огнище шепа жар да сложи?
И да разпали огън в пепелта.
Май погледът ми сам лети в безкрая.
Ръцете жадни на една жена
молитва търсят, Тебе да познаят.
От вълчи вой смразява се кръвта,
а без любов душата става грешна
и блудна. В тази бяла тишина,
за глътка обич в мрака се оглежда…
Безумно време! Кратко като звън.
И тежко като клетва нарушена…
Но с утрото, щом лъч проблесне вън,
навярно ще възкръсне преродено…
<> <> <>
Венцислав Стайков
Непрочетено бяло
Смирение да кацне върху рамото
и сянката на ангела да се разтвори.
В спектъра има нови нюанси -
непрочетено бяло.
Не са само снежинките,
каращи поета да е стенограф,
нито облаците -
тези пухкави сейфове,
отключени за богатите духом;
птиците -
омагьосани от очите на Слънцето,
и звездите -
романтичните съзаклятници.
Не са само стъпките към върха
и прегръдките невидими с въздуха...
По-малко непрочетено бяла,
след смъртта и след всяко прераждане
е сянката на ангела.
<> <> <>
Роса Соколова
* * *
Избухна
пълноводието на страстта.
Заля щурците.
Родиха се
златни мехурчета
под клепачите на дъжда.
<> <> <>
Вилдан Сефер
Пеперуди
Пеперуди, пеперуди,
с цветовете на дъгата,
гоните се до полуда
с пролетния влюбен вятър...
Слънчеви лъчи от злато
щедро ви зареждат с радост.
Кацнали върху цветята,
ги целувате с наслада.
Всеки ден ви поздравяват
с песни птици ранобудни.
Пърхате в душата бяла,
пеперуди, пеперуди...
<> <> <>
Ангел Рачев
* * *
Не, не си отивай сега!
Как изгрява душата ти бяла!
Дай ми твоята топла ръка –
да разсъмнем от любов
на раздяла!
<> <> <>
Айше Хаджиуршуд
* * *
Ще е топло, където си ти.
Моят вопъл към теб ще лети.
Мога всичко за ден да ти дам.
Само поискай.
И бъди там.
<> <> <>
Христина Въчева
* * *
Но утре...
Ще се стопят снегопадите в мен,
птиците ще се събудят отново.
И аз ще политна към тебе със тях,
със сърце за слънчева обич готово.
<> <> <>
Иванко Маринов
* * *
Вещиците се стопиха.
Кралят вдигна тост
за Хамлет.
Утринта ни
беше тиха.
Нищо друго няма памет.
<> <> <>
Хабибе Ахмедова
* * *
Какво е щастие ли?
Може да е толкова неща -
Да е топъл хляб,
ромон от
изворна вода...
треперещ от
своя студ сняг,
усмихнати
детски лица…
Пролетен полъх,
песен на щурец…
Или две ръце -
толкова близко
и толкова далеч...
<> <> <>
Лияна Фероли
Бяла жар
Ябълков цвят кипва от срам и свян.
Бяла жар гаси в чашките си с плам.
Прораства тревата на ръцете ми върху белия лист.
Бели камбанки изписват огърлица с цвят лъчист.
Зашептяват шепите ми - бликаща вода.
От пролетното топене остават само перá.
<> <> <>
Подготви клуб "Неиздадени ръкописи" към РБ "Н. Й. Вапцаров", Кърджали.
