цветно

Топло като в кухнята на баба

Снимка: pexels.com

Обувам си чехлите и бързам да стигна до кухнята, където баба се е развихрила - мекички, сладко от ягоди, мед и сиренце. Поздравява ме и подрежда пред мен празна чиния, чаена лъжичка и чаша топъл чай от бъз (брала го сутринта по тъмно). Тази идилия, уви, цари само тук на село.

Петелът ми акомпанира в симфонията от хруптящо-примляскващи звуци (тук може да ям шумно, това е нашата малка тайна). Продължавам да се храня, макар и вече да се "пръскам по шевовете". Как да спра без да опитам от всичко?!

Накрая на стомахът ми му писва от тези своеволия и ме предупреждава, че следващата хапка ще е фатална. Нищо. Те и студени са вкусни, а и баба ще направи пак.

Излизам навън готова за пясъчника. Облякла съм късите панталонки и блузката с любимия анимационен герой. Вадя от скривалището до чимшира всички лопатки, кофички и формички и започвам да майсторя.

Цапам се, влиза ми пясък в гуменките… Неусетно идва време за обяд. Баба се подава на прага на вратата и с топъл и приветлив глас ме кани на масата. Моля я за още пет минути и тя щедро ми дарява цели десет.

Нахранена решавам, че е време за нови предизвикателства. Отварям стария шкаф и се потапям в древни времена (тайно, разбира се). Там откривам кутия от цигари "Рали", които ми се струва, че са по-стари и от къщата. Има и други съкровища - снимка на баба като млада, значки, медали и една много стара количка с отварящи се врати.

Детето в мен отново ми напомни за себе си. И ми стана топло. Топло като в кухнята на баба, когато прави мекици…

Предстоящи събития

Мисъл на деня