Три горчиви истини за любовта

  • Сподели:
Три горчиви истини за любовта

През 1967 година Джон Ленън написа песента "Всичко, от което се нуждаем, е любов". Пак той признаваше, че е малтретирал жена си, изоставил е едно от децата си, той засипваше с хомофобски и антисемитски обиди своя еврейски мениджър-гей, а веднъж цял ден се бе излегнал пред тълпа от хора с камери абсолютно гол.

Тридесет и пет години по-късно Трент Резнър от групата Nine Inch Nails написа песента "Любовта не е достатъчна". Резнър, независимо от своята популярност с шокиращите си представления на сцената и с гротескно тревожни клипове, успя да се излекува от наркотичната и алкохолна зависимост, ожени се за една жена, родиха му се две деца, а след това отмени студийната и концертна дейност, за да остане у дома и да стане добър съпруг и баща.

Единият от тези мъже има чисто и реалистично разбиране за любовта. Другият – не. Единият от тях идеализира любовта, виждайки в нея решението на всички проблеми. Другият – не. Единият от тях, вероятно е бил объркан нарцис. Вторият – не е бил такъв.

Три горчиви истини за любовта

В нашата култура мнозина идеализират любовта. Ние виждаме в нея възвишена панацея за всички житейски проблеми. Нашите филми и книги я представят като крайна цел в живота, окончателно решение на всичките ни болки и борби. И поради това, че идеализираме любовта, ние я надценяваме. В резултат се налага да плащаме за нашите отношения.

Когато вярваме, че "всичко, от което имаме нужда, е любов", като Ленън, ние сме склонни да игнорираме фундаментални ценности: уважение, смирение и ангажираност пред хората, за които се грижим. В края на краищата, ако любовта решава всичко, защо трябва да се занимаваме и с други неща – със сложни неща?

Но ако като Резнър вярваме, че "любовта не е достатъчна", ние разбираме, че здравата връзка изисква нещо повече от чистите емоции или силните страсти. Ние разбираме, че има неща, по-важни в живота ни и в нашите отношения от това просто да сме влюбени. И успехът на нашите отношения зависи от по-дълбоки и по-важни ценности.

Проблемът с идеализацията в любовта е в това, че в нас се пораждат нереални очаквания по повод на това, което всъщност представлява любовта и какво може тя да направи за нас. Тези нереални очаквания после саботират същите тези отношения, на които държим преди всичко. Позволете ми да дам един пример:

1. Любовта не винаги означава съвместимост.

Само фактът, че сте се влюбили в някого, не означава, че той е добрият партньор за вас в дългосрочен план. Любовта е емоционален процес, съвместимостта – логичен процес. И не е задължително те да преминават един в друг.

Може да се влюбите в човек, който не се държи добре с вас, кара ви да се чувствате зле и да мислите за себе си, че сте по-лоши, отколкото сте, не ви уважава толкова, колкото вие го уважавате, или животът му е толкова неуреден, че той може да скапе и вашия живот.

Може да се влюбите в някого, чиито амбиции и цели в живота са други, които противоречат на вашите или в някого, чиито философски убеждения или възгледи влизат в конфликт с вашето чувство за реалност. Може да се влюбите в някого, който изсмуква от вашите жизнени сили и щастие. Това е парадоксално, но е факт.

Когато си мисля за всички тези катастрофални отношения, за които ми разказват хората в писмата, които получавам, повечето от тях са се оказали в такава ситуация заради емоции. Те са почувствали онази прословута "искра" и са си загубили ума.

Какво от това, че Той е алкохолик, вманиачен християнин, а Тя е наркоманка, бисексуална, или кой знае какви още са. Все едно, на теб ти се струва, че Това е нещо най-нормално и правилно.

И когато след половин година тя го замеря с чинии, а той се моли на Иисус по дванадесет пъти на ден за нейното спасение, изненадано се питат: "Защо нищо не е както трябва?" В действителност всичко е тръгнало не както трябва още преди да започне.

Когато вие се срещате и търсите партньор, трябва да се ръководите не само от вашето сърце, но и от разума си. Да, вие искате да намерите някого, който ще кара сърцето ви да се вълнува, всичко във вас да трепти и пее.

Но вие трябва също така и да преценявате човека и това как се отнася към хората, какви са неговите амбиции и възгледи. Защото ако се влюбите в човек, който не ви подхожда... е, както веднъж каза един анимационен герой от сериала South Park, за вас ще настъпят лоши времена.

2. Любовта не решава проблемите в отношенията.

С моята първа приятелка бяхме безумно влюбени един в друг. Живеехме обаче в различни градове, нямахме пари, за да се виждаме често, нашите семейства се ненавиждаха и ние всяка седмица преживявахме безмислени драми и кавги.

И всеки път, когато се карахме, на следващия ден се сдобрявахме и си напомняхме, че се обичаме безумно, и че нито една дреболия няма значение, защото ние то-о-о-олкова много се обичаме и със сигурност ще намерим начин да решим всичко, трябва само да почакаме малко, да се огледаме и всичко ще се оправи.

Нашата любов ни караше да чувстваме, че можем да преодолеем всичко, макар че всъщност абсолютно нищо не се променяше. Както разбирате, нито един проблем не се решаваше. Кавгите се повтаряха. Аргументитте ставаха все по-остри. Невъзможността дори да се виждаме висеше на шията ни като воденичен камък.

Ние бяхме погълнати от себе си дотолкова, че дори не можехме нормално да общуваме. С часове висяхме на телефона и практически нищо разумно не си казвахме. Сега, оглеждайки се назад, аз разбирам, че за нас не е имало никаква надежда. Но въпреки това, то продължи три нещастни години!

В края на краищата, любовта побеждава всичко, нали така?

Не е странно, че отношенията ни пламнаха и се разбиха като дирижабъла Хинденбург, обзет от пламъци. Раздялата беше ужасна. И от тези отношения аз си взех голяма поука: макар че любовта ви кара да се чувствате по-добре по отношение на вашите житейски проблеми, тя не решава нито един от тях.

Емоциите могат да бъдат опияняващи, всяка покорена височина да изглежда все по-впечатляваща, но докато не се появи стабилна твърда почва под краката ви, приливната вълна на емоциите в крайна сметка ще помете всичко.

3. Не винаги си струва да жертвате себе си за любовта.

Една от важните характеристики на любовта към някого е вашата способност да мислите за този човек, за неговите нужди повече, отколкото за себе си. Но въпросът, който си задават доста рядко е: "Какво жертвам за другия и струва ли си това?"

В любовните взаимоотношения е нормално и двамата понякога да жертват своите желания, своите потребности и своето време заради другия. Аз бих казал, че това е адекватно и здравословно поведение и именно то прави отношенията наистина важни.

Но когато става дума да се жертва собственото самоуважение, чувството за собствено достойнство, физическото състояние, амбициите и целите в живота само и само, за да си с някого, любовта става проблематична.

Любовните взаимоотношения би трябвало да бъдат допълнение към нашата индивидуална идентичност, а не да й вредят, рушат или подменят.

Ако се оказваме в ситуация, когато сме позволили и търпим неуважително или оскърбително поведение, това по същество означава, че позволяваме нашата любов да ни погълне и да ни сведе до нула. Ако не сме внимателни, от нас ще остане само черупката от човека, който някога сме били.

Тест чрез приятелство

Един от съветите на тема взаимоотношения звучи така: "Вие и вашият партньор трябва да сте най-добри приятели".

Повечето хора възприемат този съвет само от позитивната му страна: "Аз трябва да отделям време за партньора си, както правя за най-добрия си приятел", "Аз трябва да си говоря с партньора открито, както говоря с моя най-добър приятел", "Аз трябва да се забавлявам с партньора си така, както се забавлявам с най-добрия си приятел".

Струва си обаче да се погледне на ситуацията и под негативен ъгъл: "Бихте ли позволили на своя най-добър приятел да се държи толкова негативно, както се държи вашата половинка?" Невероятното е, че когато зададем този въпрос, дори в повечето случаи на нездравословни или зависими взаимоотношения, отговорът е "не".

Познавах една жена, която току-що беше се омъжила. Тя безумно обичаше мъжа си. И не забелязваше факта, че мъжът й се мота без работа през цялата година, не проявява никакъв интерес към подготовката за сватбата и често я зарязва, за да кара сърф с приятели, а нейното семейство и приятелите й изразяваха не съвсем деликатно опасенията си относно намеренията му.

Независимо от това тя се омъжи за него. Но когато емоционалният връх от сватбата премина, остана реалността. Година след сключването на брака той все още не работеше, колебаейки се между две работни места, не правеше нищо вкъщи, докато тя работеше, сърдеше се, ако тя не му сготви вечеря, и всеки път, когато тя изразяваше недоволство, той я наричаше "глезла" и "безочлива". А, да и както преди я изоставяше сама, за да пътува с приятелите си за сърф-ваканции.

И тя попадна в тази ситуация, защото игнорира трите горчиви истини за любовта, описани по-горе. Тя идеализираше любовта. Независимо от всички сигнали, които той подаваше, когато те се срещаха, тя вярваше, че любовта е гаранция за съвместимост. А тя не беше.

Когато нейното семейство и приятелите й споделяха безпокойството си по повод сватбата, тя вярваше, че любовта ще реши всички проблеми. Но това не се случи. И сега, когато всички безобразия й се струпаха накуп, тя се обърна към приятелите си за съвет какво още да направи, какво още да даде от себе си, как да се оправят нещата.
А истината е, че не можеше.

Защо в нашите романтични отношения ние търпим поведение, което никога, за нищо на света не бихме позволили на приятелите си? Представете си, че вашият най-добър приятел се пресели да живее при вас, мота се и разхвърля къщата, отказва да си потърси работа, не плаща наем, изисква от вас да му приготвяте вечеря и се сърди, кара ви се, когато вие се оплаквате. Такова приятелство ще приключи по-бързо от актьорската кариера на Парис Хилтън.

Друга ситуация. Момичето на един мъж било толкова ревниво, че поискала да й бъдат предоставени паролите от всички негови акаунти и настоявала да го придружава във всички негови командировки, за да не го съблазнят други жени. Неговият живот практически бил под 24-часово наблюдение, 7 дни в седмицата.

И от това очевидно страдало неговото самочувствие. Тя не му доверявала да направи сам каквото и да е. Неговата собствена стойност се сринала до нула. Той самият престанал да вярва, че може да направи нещо сам.
И все едно оставал с нея! Защо? Защото обичал!

Запомнете следното: Единственият начин да получавате пълноценно удоволствие от любовта – това е да намерите в живота си нещо по-важно от любовта.

Вие може да обичате много различни хора през целия си живот. Вие може да обичате такива, които са добри за вас и такива, които са лоши за вас. Можете да се окажете въвлечени в прости любовни отношения или в сложни. Можете да обичате, когато сте млади и когато сте стари.

Любовта не е уникална. Любовта не е рядко срещана. Любовта не е дефицитна стока. За разлика от вашето самоуважение. От вашето чувство за собствено достойнство. От вашата способност да се доверявате. Вие може да се окажете влюбени неведнъж през своя живот, но ако загубите самоуважение, чувството си за собствено достойнство или способността да се доверявате и да вярвате на хората, ако загубите своята увереност, ще бъде много трудно да си ги върнете.

Любовта – това е чудесно преживяване. Това е едно от най-впечатляващите преживявания и опит, които животът може да ни предложи. И това е нещо, към което всеки трябва да се стреми - да го преживее и да му се наслади.

Но както при всеки житейски опит той може да бъде здравословен и нездравословен. Както всеки друг опит той не бива да бъде определящ за вас, за вашата идентичност и вашата цел в живота. Ние не можем да си позволим той да ни погуби. Ние не можем да пожертваме за него нашата личност и самоуважение. Защото в момента, когато направим това, ние губим и любовта, и себе си. Защото в живота вие имате нужда от нещо повече от любов.

Любовта е великолепна. Любовта е прекрасна. Любовта е необходима. Но любовта не е достатъчна.

Автор: Марк Менсън, писател, предприемач и блогър / Превод: margaritta.net