Три любовни стихотворения, непубликувани досега
От HighViewArt
Това са три стихотворения за фазите на любовта, за ревността, за страха, за разочарованието, но най-вече за онези чувства, за които най-много си струва да живеем.
****
Цигарата
Думите не стигат да опишеш силно чувство,
Да превъзмогнеш себе си е истинско изкуство.
Гледаш ме влюбено с цигара в ръка,
А на мен ми иде сякаш да умра.
Предвкусвам утешението в часа,
Когато ще съм пак спокойна и сама,
Дoри далеч от гъстия цигарен дим,
Все пак далеч от погледа ти незабравим.
И всичко смесва се в мъгла от чувства,
Напивам се, за да пропусна
Страстта, с която вдишваш нея,
А мен оставяш да жалея.
Ревнувам устните, които
Целуват друга и разбито,
Сърцето ми докосваш с пръсти после,
Които галели са нея още.
Вечер лягаш си до мен невинен,
И аз ти давам моята любов, и морен,
Запита ли се ти веднъж поне
Коя от нас обичаш повече?
****
Ти си сбъднато желание от падаща звезда,
Най-приказния сън наяве и в нощта,
Само за момент даряваш ме с крила,
Така забравям аз реалността.
От устните ти пия, чрез тях живея,
За твойте нежни думи аз копнея,
Не, нямам нужда от храна,
Стига ми само целувка една.
Прегръдката ти пази ме от зло,
Превръща всяка болка в минало,
И топлата ти кожа в миг допира моята,
Прави каквото искаш – твоя съм!
Докосвай ме, шепти, събличай
Рани ме също, но обичай!
Единствено когато сме едно,
Се случва нещо истинско.
****
Обичам те не мога да ти кажа.
Отдавна този страх витае в мен,
Че кажа ли обичам те веднага
Аз губя моята любов със теб.
Защо обичам те? Не зная!
Ядосана съм на съдбата тая,
Която срещна ни уж на шега,
И прати хиляди препятствия.
Редувах сълзи, болка и терзания,
Със ревност, яд и страстни изтезания,
Години страдах от любовна мъка,
Обичам те не казах на разлъка.
Обичам те – така изтъркано звучи,
Но казано веднъж на сто години,
Събира и разделя светове,
Отдавна чакащи да бъдат подредени.
Автор: Мария Петрова
