Три стиха от "Перо от Древна Тишина" на Светлина Трифонова

27 април 2019

Представяме ви три стиха на Светлина Трифонова, които са част от първата й издадена книга с поезия "Перо от Древна Тишина". Тя е наградена от Международния Поетичен Фестивал "Духовност без граници" за дебютна книга през 2018 г. в Пловдив.

Някои от произведенията на Светлина Трифонова са намирали място в международни и български антологии, литературни издания и други. Тя пише поезия и проза на български и английски, а част от творчеството й може да откриете на svetlina.org и Words by Svetlina - Думи от Светлина във "Фейсбук".

Нима смяташ,
че не познавам гласа ти?
Аз съм го чувала хиляди пъти.
Някъде, преди да се родя.

Някога си идвал при мен и
милиарди пъти си оставал за секунда.
Запознавали сме се отново
и си изчезвал.

Някъде си идвал в съня ми.
Припомнял си раждането ми.
Как болеше да съм далече от гласа ти.
Без звънтящия тон
на всеки звук, излизащ от теб.

Някъде там
сме чертали плановете си,
отбелязвали сме точка,
там където ще се срещнем.
По линии и проекции
сме пресмятали кога по земно време
очите ни ще си срещнат.

*****

Сълза

А ти, сълза,
от гʹде се взе?

Ни гнет видяла,
ни мъка прокопала
твоите кристали.

Ти скришом от света се стече,
разпукваща нощта ми.

Спусни се бавно,
попътувай,
накъдето тръгнала си вече.

Не е написан твоят път.
Мълчи светът за цяла вечност.

Сълза от мекота се стече.
Не от мъка, не от гнет.

Отронваща от същността парче -

миниатюрно, литнало от теб.

*****

Жар, жар, жар...
Възпламенена пепел!