цветно

Три стихотворения за август

Снимка: Evgeny Pashkevich / pxhere.com

Представяме ви три стихотворения, три поета, три различни августовски емоции:

Август

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

Борис Христов

***

Августовска нощ

Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно звездна бе нощта,
че всекидневните неща -
суетни, летни,
мимолетни -
със своите "Чудесно!", "Цар си!","Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всички сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри!-
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.

Валери Петров

***

Август

Навън е пек. Навън е клада.
Зной августовски. Зной нечут.
А мен внезапно ме напада
един невероятен студ.
Необясним и непонятен.
Незнайно откъде дошъл.
И срам-не срам, със радиатор
се топля. Като зимен вълк
със вкочанени зъби тракам.
Дали преди мен на света
не е забравил, боже, някой
една отворена врата?
Дали напразно без умора
се мъча, мръзнейки, сега
след себе си да я затворя…
Незатворима си, тъга.
Ще скърцаш ти на свойте панти,
додето някой божи ден
един друг земен квартирант те
закрехне тъжно подир мен.

Дамян Дамянов

 

Мисъл на деня